Накрая свърши, покашля се няколко пъти, а моят остров се изпари, отнасяйки със себе си и частица от мен, защото това вече беше минало.
— Благодаря ти, Фил — рекох. — Наистина е много хубава.
— Радвам се, че ти хареса — каза той. А после добави: — Днес следобед отлитам за Атина. Бих желал да се присъединя към вашата обиколка, ако не възразяваш.
— Разбира се — казах. — Но мога ли да попитам, защо?
— Смятам, че трябва поне още веднъж да посетя Гърция. Вие също отивате там и всичко ще бъде като в добрите стари дни. Ще ми се за последен път да погледна Старите места.
— Говориш като фаталист.
— Ами… Напоследък май попрекалих със С-С лечението. Имам чувството, че пружината е започнала да се износва. Може да ме остави още няколко оборота, но и обратното не е за пренебрегване. Във всеки случай, отдавна си мислех да посетя Гърция и моментът ми изглежда подходящ.
— Сигурен съм, че грешиш, но ще се радвам да вечеряме утре в осем в Алтар градина.
— Чудесно. Там ще се видим.
— Уговорено.
— Довиждане, Конрад.
— Довиждане.
Изкъпах се, като се изтърках яростно с кисето, а после облякох чисти дрехи. Все още ме наболяваше тук и там, но пък ми беше приятно да съм чист. След това отидох да търся вегианеца, а като го открих, фиксирах го със синьото око.
— Поправете ме, ако греша — рекох, — но една от причините, заради която настоявахте да участвам в забавата е моят висок потенциал за оцеляване. Прав ли съм?
— Прав сте.
— Мисля, че до момента направих всичко, което е по силите ми, за да не остане само потенциал.
— Дори когато се нахвърлихте с голи ръце срещу цялата група?
Едва не го стиснах за шията, но се овладях и прогоних досадната мисъл. Все пак бях възнаграден донякъде от боязливите пламъчета, блеснали в очите му и сгърчените му от уплаха устни. Той отстъпи неволно назад.
— Нямах пред вид този момент — рекох му аз. — Тук съм за да ви отведа на местата, които си избрахте и да ви върна обратно цял-целеничък. Тази сутрин ми причинихте малка неприятност, като се предложихте за примамка на боадила. Предупреждавам ви, че човек не отскача до пъкъла само за да си запали цигарата. Независимо дали го искате, или не, първо ще проверявате дали мястото, което сте избрали, е безопасно. — Той премигна и отклони поглед встрани. — Ако ли пък не — продължих, — тогава вземете си въоръжена охрана — щом отказвате вие самият да носите оръжие. Това е всичко, което смятах да ви кажа. Ако не желаете да ми сътрудничите, кажете го още сега и аз незабавно ще напусна поста водач на обиколката. Лорел и без това ми предложи да го сторя… така, слушам ви.
— Лорел наистина ли ви предложи?
— Да.
— Колко странно… Но щом питате, отговорът е „да“. Ще изпълня молбата ви. Сега вече виждам, че е родена от необходима доза предвидливост.
— Чудесно. Казахте, че искате да посетите отново Долината на цариците днес следобед. Рамзес ще ви придружи. На мен не ми се идва. Потегляме утре сутринта в десет. Гледайте да сте готов.
Почаках дали ще каже нещо, дори една думичка, после си тръгнах.
Не каза нищо.
За щастие, както на оцелелите, така и на неродените поколения, Шотландия бе от малкото страни, останали незасегнати по време на Тридневната война. Извадих купа с лед от портативния хладилник, намерих и бутилка сода в палатката с припаси. Включих вентилатора до леглото ми, отворих бутилка уиски от личните си запаси и прекарах следобеда в размисли за безсмислието на човешкото съществувание.
Късно същата вечер, след като изтрезнях достатъчно за да похапна нещо, аз се въоръжих и излязох да подишам чист въздух.
Когато наближих източния периметър, чух някакви гласове. Приклекнах в мрака, олюлявайки се от изпития алкохол и се помъчих да подслушам разговора. Бях разпознал вибриращото декресчендо на Миштиговия глас и исках да чуя какво казва.