Исках да се освободя колкото се може по-бързо, разтърсих глава и пред очите ми вече изплуваха очертанията на познатата скала, когато чух някъде отдалеч гласа й: „Прегърни ме!“
По дяволите всички тези телепатически надзъртания! — помислих си аз. Някой ден ще престана да вярвам, че са само това, което изглеждат на пръв поглед.
Но аз наистина бях видял два цвята върху онова цвете, цветове, за които нямах думи…
Поех назад към лагера. Пресякох го по дължина и продължих да вървя. Стигнах отсрещната страна на охранителния периметър, седнах на земята и запалих цигара. Нощта беше хладна, нощта беше тъмна.
Две цигари по-късно чух зад гърба си гласове, но не се обърнах.
— „Във Великия палат и в Палата на огъня, на онзи Велик ден, когато се изброяват всички дни и годините всички, о, нека тогаз ми името върнат отново“ — изрецитира гласът.
— Щом настояваш — рекох аз. — Между другото, цитатът е съвсем дословен. „Книга на мъртвите“, без съмнение. Макар че няма нищо общо с нашия случай.
— Може и да има.
— Щом настояваш — повторих аз.
— Та на този велик ден, когато се изброяват всички останали дни и години, ако ти върнат обратно името, кое от многото ще е то?
— Няма да успеят. Решил съм да закъснея. Какво толкова значи едно име?
— Зависи от името. Защо не опиташ с „Карагьозис“?
— А ти опитай да седнеш така, че да мога да те виждам. Не обичам, когато хората стоят зад гърба ми.
— Добре — готово. И така?
— Така какво?
— Ще опиташ ли с „Карагьозис“?
— Че защо да опитвам?
— Защото то означава нещо. Поне на времето означаваше.
— Карагьозис е персонаж от стария гръцки театър на сенките, който напомня на Пънч в европейските пиеси за Пънч и Джуди. Шут и палячо.
— Бил е грък, значи цивилизован.
— Глупости! Страхливец и мазник.
— Но и герой. Хитрец. Малко недодялан. С чувство за хумор. Той е разрушил пирамидата. Освен това е бил доста силен, когато се е налагало.
— А сега къде е?
— Ще ми се да зная.
— Защо питаш мен?
— Защото така те нарече Хасан онази нощ, когато се би с голема.
— Аха… ясно. Е, използвал го е в нарицателен смисъл, нещо като синоним на „глупак“, прякор, ако щеш, както когато ние те наричаме „Червенокосата“. Като го споменах, чудя се, какво ли вижда от теб Миштиго? Знаеш ли, че вегианците са слепи за цвета на косата ти?
— Хич не ме е грижа как изглеждам за вегианците. Чудя се обаче ти как изглеждаш. Имам чувството, че Миштиго е събрал немалко информация за теб. Непрестанно подмята, че си на няколкостотин години.
— Безпочвени преувеличения. Но ти май също знаеш нещо по въпроса? Колко информация си събрала за Миштиго?
— Недостатъчно, недостатъчно.
— Струва ми се, че го мразиш повече, отколкото мразиш всички останали. Истина ли е?
— Да.
— Защо?
— Защото е вегианец.
— Е, и?
— Просто мразя вегианците.
— Не, има още нещо.
— Така е. Ти си много силен, знаеш ли?
— Зная.
— Смело мога да заявя, че си най-силното човешко същество, което съм срещала някога. Достатъчно силно, за да прекърши врата на някой паякоид, след това да се гмурне в залива на Пирея, да доплува до брега и да довърши прекъснатата закуска.
— Доста необичаен пример.
— Не съвсем. Така ли направи?
— Защо питаш?
— Искам да зная, трябва да зная.
— Съжалявам.
— Не ми стига съжалението ти. Говори още.
— Казах всичко.
— Не. На нас ни е нужен Карагьозис.
— Кои сте вие?
— Радпол. Аз.
— И защо?
— Хасан е стар почти колкото Времето. Карагьозис е още по-стар. Хасан го познава, спомня си го, нарече те „Карагьозис“. Ти си Карагьозис, войникът, защитникът на Земята — и ние се нуждаем от теб сега. Нуждаем се болезнено. В навечерието сме на Армагедон — този път наистина. Вегианецът трябва да умре. Няма друга алтернатива. Помогни ни да го спрем.
— Какво искате от мен?
— Остави Хасан да го унищожи.
— Не.
— Защо „не“? Какъв ти е той на теб?
— Никакъв, вярно. В интерес на истината, дори ми е неприятен. За теб какъв е?
— Някой, който ще ни погуби.
— Кажи ми защо и как и може би ще ти дам по-добър отговор.
— Не мога.
— Защо не можеш?
— Защото не зная.
— Тогава лека нощ. Това е всичко.
— Почакай! Наистина не зная — но получихме съобщение от Талер, от нашата връзка там и в него се казва: Той трябва да умре. Книгата, която пише, не е книга, той не е той, има и още. Не зная какво значи всичко това, но нашите агенти никога не са ни лъгали. Ти си живял на Талер, живял си на Бакаб и още на дузина светове. Ти си Карагьозис. Знаеш, че нашите агенти не лъжат, защото си Карагьозис и ти си създал нашата агентурна мрежа. Казах ти какво съобщение получихме от тях: вегианецът трябва да умре. Той олицетворява края на всичко, за което сме се борили. Дошъл е тук на разузнаване, но агентите смятат, че трябва да му попречим. Сигурно разбираш защо. Макар и закодирано, звучеше горе-долу така: Големи пари срещу Земята. Нови вегиански планове за експлоатиране. Подробностите все още не са известни.