— Да.
— А знаеш ли, че е защото на времето заболях от една вегианска болест?
— Не. Съжалявам за това.
— Когато бях млада, преди много години, работех в един вегиански курорт. Бях момиче за развлечение. Никога няма да забравя пръхтенето на ужасяващите им дробове, притиснати в потното ми тяло, нито докосването на синкавата им като на труп плът. Мразя ги, Карагьозис, толкова ги мразя, че само някой като теб би могъл да ме разбере — някой, който ги е мразил дори повече от мен.
— Съжалявам, Даяна. Съжалявам, че все още те боли. Но аз не съм готов за действие. Моля те, не ме принуждавай.
— Ти си Карагьозис.
— Да.
— Това ми стига — поне засега.
— Но вегианецът ще живее.
— Ще видим.
— Да, ще видим. Лека нощ.
Лека нощ, Конрад.
Надигнах се и се върнах в палатката. По-късно през онази нощ тя дойде при мен. Отмести с тихо шумолене платненото покривало, вдигна завивките и се шмугна в леглото. Някой ден ще забравя всичко свързано с нея — червеникавата перука, малкото преобърнато „v“ между очите й, здравите мускули не челюстите й, навика й да говори насечено, всички нейни дребни маниери и жестове, топлината на тялото й сгрявано от сърце като звезда, непонятното й влечение към човека, който някога бях аз, но винаги ще помня това — че дойде при мен, когато имах нужда от нея, че беше топла, нежна и че дойде сама…
ГЛАВА 7
След закуска на другия ден излязох да търся Миштиго, но той пръв ме намери. Бях долу при реката и разговарях с мъжете, които отговаряха за фелуката.
— Конрад — повика ме тихо, — мога ли да говоря с теб?
Кимнах и му посочих долчинката.
— Да се поразходим. Вече свърших тук.
Тръгнахме.
След около минута той каза:
— Сигурно знаеш, че на моя свят съществуват няколко школи за умствена дисциплина, школи, с чиято помощ при известни условия могат да бъдат придобити екстрасензорни способности…
— Чувал съм… — кимнах аз.
— Повечето вегианци рано или късно се запознават с някоя от тези школи. Някои задълбочават познанията си, други бързо губят интерес. Но почти всички се сдобиват с едно ново усещане, нещо като индикатор, който се задейства когато се прибягва да подобни умения.
— Да?
— Самият аз не владея телепатията, но зная със сигурност, че ти притежаваш тази способност, защото я приложи снощи върху мен. Тъй като това умение е доста рядко срещано сред твоите сънародници аз не бях взел необходимите мерки за да се опазя. На всичко отгоре това се случи в крайно неподходящ момент. Като резултат умът ми остана отворен за теб. Искам да зная какво точно си научил.
Едва сега си дадох сметка, че тези видения с вътрешното зрение може наистина да са свързани с телепатични способности. Обикновено в тях се съдържаше само моментното възприятие на наблюдавания субект, плюс някои съвсем повърхностни мисли и чувства, влагани от него в думите, които съставяше — но дори за това понякога получавах погрешна информация. Въпросът на Миштиго идваше да покаже, че той нямаше точна представа на каква дълбочина можех да проникна в мислите му, а аз съм чувал, че някои професионални вегиански душелечители са в състояние да психосондират дори човек, намиращ се в безсъзнание. Затова реших да блъфирам.
— Сигурен съм, че не си дошъл тук за да пишеш пътеводител — рекох аз.
Той мълчеше.
— За съжаление, не съм единственият, комуто това е известно — продължих, — което те поставя в доста опасно положение.
— Защо? — попита стреснато той.
— Може би те са с погрешни представи — реших да рискувам.
Той поклати глава.
— Кои са те?
— Съжалявам.
— Но аз трябва да зная.
— Отново съжалявам. Ако пожелаеш да си тръгнеш още днес ще те откарам в Порт.
— Не, това не мога да направя. Трябва да продължа. Какво ще ме посъветваш?
— Кажи ми малко повече за всичко това и тогава ще видя как да ти помогна.
— Не, и без това знаеш твърде много… Ето я значи истинската причина за присъствието на Доналд Дос Сантос — продължи замислено той. — Той е посредникът. Реакционното крило на Радпол е научило нещо и както ти каза си е направило погрешни изводи. Той е узнал за опасността. Дали да не отида при него…
— Не — побързах да го спра. — Не мисля, че трябва да го правиш. Нищо няма да промениш. А и какво ще му кажеш?
Мълчание. После:
— Разбирам, какво имаш пред вид. Хрумна ми също така, че той може да не е посредник, както предположих одеве… А в такъв случай…
— Ами да — казах. — Искаш ли да се връщаме?
— Не мога.
— Добре тогава, синкавецо, в такъв случай не ти остава нищо друго, освен да ми се довериш. Можеш да започнеш още сега, като ми разкажеш нещо повече за твоите наблюдения…