— Говориш за него сякаш е някаква медицинска играчка — каза Даяна.
— Точно такъв е. Непобедима играчка. И безценна. Ей, Хасан. Готов ли си?
— Готов съм — отвърна Хасан, свали си палтенцето и елека и ги подаде на Елен.
После се приближи с гъвкава походка към центъра на арената като помръдваше лекичко с пръсти. На плещите му изпъкваха буци от невероятно големи мускули. Озарена от блясъците на факлите брадата му се обагри в кървавочервено и аз си припомних онази вечер в хунфора, когато се опитваше да удуши невидимия си противник и мама Джули ми беше казала: „Твоят приятел е обладан от Енджелсу“ и „Енджелсу е бог на смъртта и винаги когато ни посещава, тя го следва“.
— Велик е войнът, Хасан — обяви Мораби като ни обърна гръб.
— Велик е войнът, Хасан — повтори тълпата.
— Силата му е сила на много.
— Силата му е сила на много — повтори тълпата.
— Но по-велик е Мъртвецът.
— Но по-велик е Мъртвецът.
— Той ще го прекърши, а тялото му ще запрати надалече.
— Той ще го прекърши…
— Ще изяде черния му дроб.
— Ще изяде черния му дроб.
— Ще изпие кръвта от гърлото му.
— Ще изпие кръвта от гърлото му.
— Могъща е силата му.
— Могъща е силата му.
— Велик е Мъртвецът!
— Велик е Мъртвецът!
— Тази нощ — произнесе с равен глас Хасан — той наистина ще стане мъртвец.
— Мъртвецо! — изкрещя Мораби, когато Хасан застана пред бялата грамада. — Пренасям ти в жертва този човек на име Хасан!
И тогава Мораби разчисти пътя между двамата и даде знак на стражата да ни избута встрани.
Идиотът се захили още по-сърдечно и бавно протегна ръка към Хасан.
— Бисмалах9 — рече Хасан, престори се, че ще отскочи встрани, но вместо това приклекна и се завъртя.
Кракът му се стрелна напред като снаряд и тясната част на твърдата подметка попадна точно в челюстта на Мъртвецът.
Бялата като януарски сняг глава се отдръпна само няколко сантиметра.
И продължаваше да се хили…
После двете огромни ръце се завъртяха напред и сграбчиха Хасан под мишниците. Хасан вкопчи ръце в раменете му, оставяйки кървави дири по кожата докато пръстите му се плъзгаха нагоре.
Тълпата нададе пронизителен рев при вида на кръвта. Изглежда миризмата й възбуди дори идиота. Или това, или крясъците.
Защото той вдигна Хасан на около половин метър над земята и се затича с него.
На пътя им стърчеше огромното дърво и главата на Хасан се разтърси при удара с него.
Мъртвецът го блъсна с тяло, отстъпи бавно назад, разтърси глава и започна да го удря.
Това беше жесток бой. Направо го смазваше с огромните си, чудовищни юмруци.
Хасан вдигна ръце пред лицето си и скри корема си с лакти.
А Мъртвецът продължаваше да млати по лицето и страните му. Ръцете му се вдигаха и стоварваха все така неуморно.
И нито за миг не спираше да се хили.
Най-сетне ръцете на Хасан увиснаха и той се опита да ги задържи пред стомаха.
… А от ъгълчетата на устата му се стичаше кръв.
Непобедимата играчка продължаваше да се забавлява.
И тогава, някъде от далеч, от самото сърце на нощта, толкова далеч, че само аз можех да го чуя, долетя един глас, който познавах.
Това беше страшният ловен рев на моя цербер, Бортан.
По някаква случайност беше попаднал на дирите ми и сега се носеше право към нас, подскачайки пъргаво като коза, препускайки като кон, припкайки като вълните на бърза река, с черно-кафеникава козина, светещи в мрака очи и зъби като трион.
Никога не се уморяваше да тича, моят Бортан.
Такива като него по рождение не познават страха, отдадени на лова и обречени на смъртта.
Моят цербер идваше и нищо на този свят не можеше да го спре от избрания път.
Но беше далече, толкова далече, някъде в сърцето на нощта…
Тълпата отново започна да крещи. Хасан не можеше да издържи повече. Никой на негово място не би могъл.
С крайчеца на окото (кафявото) забелязах, че Елен вдига ръка.
Размаха я съвсем леко, сякаш беше хвърлила нещо…
Останалото се случи две секунди по-късно.
Неволно отклоних очи от внезапно блесналата, пламтяща точка, която продължаваше да расте и да пращи съвсем близо до идиота.
Мъртвецът извика и размаха ръце.
Доброто старо правило номер 237.1 (въведено от мен), което гласеше:
„Всеки екскурзовод и всеки член на групата е длъжен да носи по време на обиколката не по-малко от три магнезиеви сигнални ракети.“
Сега на Елен й бяха останали само две. Благословена да е.
Идиотът престана да удря Хасан.
Опита се да ритне ракетата встрани. Изпищя. Отново се опита да я ритне. Прикри очите си. Претърколи се на земята.