До него седеше Корт Миштиго. Долавях почти осезаемо омразата на Фил — мразеше го от бледо-синкавите стъпала на шест-пръстите му крака до равно подстриганата, розова козина покриваща челото му. Омраза не задето е такъв, какъвто е, а защото — сигурен бях — той беше най-близкият жив роднина, по-точно внук, на Татрам Иштиго, същият който още преди четиридесет години се бе заел да докаже, че най-големият съвременен писател на английски е вегианец. Казват, че старецът още не се бил отказал, не вярвам и Фил да му е простил.
С крайчеца на окото (синьото) забелязах Елен да се изкачва по голямата, украсена с орнаменти стълба в другия край на залата. С крайчеца на другото око видях, че Лорел гледа към мен.
— Аз — обявих, — съм забелязан и ще трябва да отдам почит на Талерския Уилям Сибрук. Идваш ли?
— Ами… ще дойда — рече Фил. — Страданието е полезно за душата.
Приближихме сепарето и спряхме между двете кресла, между музиката и шума, на мястото, където се бяха събрали могъщите. Лорел се надигна тържествено и ни подаде ръка. Миштиго го последва далеч по-неохотно, не протегна ръка, а се зае да ни разглежда с кехлибарените си очи и безизразно лице, докато ни представяха. Широката му оранжева риза се полюшваше непрестанно от въздуха, който многоклетъчните му дробове изпускаха през двете носни отвърстия в основата на гръдната клетка. Накрая кимна отсечено и повтори името ми. После се извърна към Фил и на лицето му се появи бледо подобие на усмивка.
— Имате ли нещо против да преведа вашата постановка на английски? — произнесе той с глас, който дрънчеше като разстроен камертон.
Фил му обърна гръб и се отдалечи.
В следващия миг си помислих, че вегианецът е болен, или всеки миг ще издъхне, докато си припомних, че смехът им е като хъркане на удушена коза. Това е една от причините, поради която от край време избягвам курортите за вегианци.
— Сядайте — предложи Лорел, който имаше доста сконфузен изглед зад лулата.
Дръпнах едно кресло и се настаних срещу тях.
— Готово.
— Корт възнамерява да напише книга — поде Лорел.
— Така ми каза.
— За Земята.
Кимнах.
— Изрази желание тъкмо ти да си негов екскурзовод по време на обиколката на някои Стари места…
— За мен ще бъде чест — рекох малко студено. — Освен това съм любопитен да узная какво го е накарало да спре избора си на мен.
— И още по-любопитен какво зная за вас, нали? — подхвърли вегианеца.
— Да, така е — признах аз. — Няколкостотин процента.
— Питах една машина.
— Чудесно. Вече зная.
Облегнах се назад и сръбнах от питието.
— Започнах като се обърнах към Жизнено-статистическия регистър на Земята, където се съдържа цялата информация за човечеството, след това се прехвърлих на кадровия архив на Земната служба…
— Мм-хм — измърках аз.
— …и бях впечатлен далеч повече от онова, което не се казва за вас, отколкото от наличната информация.
Свих рамене.
— Има немалко бели петна в кариерата ви. Дори и сега малцина са онези, които знаят със сигурност какво правите през цялото време… Между другото, кога точно сте роден?
— Не зная. Родил съм се в някакво затънтено гръцко селце, където дори не са чували за календари. Зная само, че е било на Коледа.
— Според кадровата справка вие сте на седемдесет и седем години. Ако може да се вярва на Жизнения регистър, възрастта ви надхвърля сто и тридесет.
— Скрих истинската дата за да получа работа. Беше по време на Депресията.
— Накрая поисках пълни сведения за лицето Номикос и всички субекти, които отговарят точно на основните му характеристики. Пуснах Жизнения регистър по тази следа, като го накарах да подбира само физически и психологически аналози с максимално отклонение 0.001 от зададеното.
— Някои събират стари монети, други строят моделчета на ракети.
— Окончателният резултат показваше, че вашият профил е идентичен с този на други четирима или петима, всички от гръцки произход и до един с необикновена съдба. На всички е известно например, че Константин Коронес — един от споменатите субекти — е бил роден преди двеста тридесет и четири години. На Коледа. Едното око синьо, другото зелено. Накуцвал с десния крак. Коса като вашата, същият ръст и напълно идентични Бертилионови параметри.
— А отпечатъците на пръстите и ретината?