Ралф го погледа, после тежко въздъхна и стана да си приготви чай.
— Изобщо не си спомням да съм чел за подобна гадост в хороскопа си — прошепна, после завъртя кранчето на чешмата и започна да пълни чайника.
5.
Онези безкрайни часове преди зазоряване и още по-мъчителният следобед дадоха на Ралф Робъртс ценен урок: да не пренебрегва факта, че все пак спи по три-четири часа, макар да е прекарал целия си живот с погрешното впечатление, че има право на най-малко шест, дори на седем часа сън. Този четвъртък изигра ролята и на мрачно прозрение: ако нещата не тръгнеха към подобрение, в бъдеще има опасност да се чувства по този начин почти през цялото време. Мамка му — през цялото време! Отиде в спалнята в десет и още веднъж — в един, надявайки се да подремне — щеше да бъде доволен дори от една лека дрямка, а половин час сън щеше да му спаси живота — но успя само да се унесе за малко. Чувстваше се смазан, но изобщо не му се спеше.
Около три часа следобед реши да си приготви чаша бульон. Напълни чайника с прясна вода, сложи я да заври и отвори шкафчето над кухненския плот, където държеше подправките и различните пликове с храни, подходящи само за астронавтите и за старите хора — ястия на прах, към които консуматорът трябваше само да прибави топла вода.
Размести консервите и бутилките, създавайки пълен безпорядък, и остана загледан в шкафчето за известно време, сякаш очакваше кутията с пакетчетата бульон да се появи като по чудо в пространството, което бе освободил. Когато това не стана, той повтори операцията, само че този път постави нещата на предишните им места, след което отново впери поглед с израз на разсеяна обърканост, който започваше да се превръща (за щастие той не го осъзнаваше) в най-обичайното му изражение.
Когато чайникът завря, той го премести на един от задните котлони и отново се втренчи в шкафчето. Постепенно (бавно, много бавно) започна да го осенява мисълта, че, изглежда, е свършил пакетчетата вчера или по-предния ден, макар че колкото и да се мъчеше, не можеше да си спомни да го е направил.
— Да не би това да ви изненадва? — запита той кутиите и бутилките в отвореното шкафче. — Толкова съм изморен, че не мога да си спомня дори собственото си име.
„Напротив, мога — помисли си. — Казвам се Лион Редбоун. Видяхте ли!“
Шегата не бе кой знае колко остроумна, но почувства как лека усмивка — усещаше я ефирна като перце — изкриви устните му. Влезе в банята, среса си косата и слезе на долния етаж. „Оди Мърфи навлиза във вражеска територия в търсене на провизии — помисли си той. — Приоритетна задача — намирането на кутия с пакетчета пилешки бульон с ориз. Ако откриването и набавянето на този продукт се окаже невъзможно, ще се насоча към постигане на втората цел: юфка с телешко. Зная, че мисията е рискована, но…“
— … но винаги действам най-добре сам — завърши той, излизайки на верандата.
Старата госпожа Перен, която случайно минаваше покрай дома му, сепнато го изгледа, но не каза нищо. Той я изчака да отмине по тротоара — този следобед не се чувстваше в състояние да води разговори с когото и да било, а най-малко с госпожа Перен, която на осемдесет и две годишна възраст все още би могла да си намери работа сред морските пехотинци от Парис Айлънд. Той се престори, че разглежда паяжината под стрехата на верандата, докато сметна, че тя се е отдалечила на безопасно разстояние, след което прекоси Харис Авеню на път за „Червената ябълка“. И точно там започнаха истинските му проблеми за деня.
6.
Влезе в магазина, като отново разсъждаваше над пълния провал на експеримента с „отложения сън“; питаше се дали съветите в учебниците не са само измишльотини, базиращи се на домашните цярове, които неговите познати толкова усърдно се стараеха да му пробутат. Мисълта не бе особено приятна, но той реши, че съзнанието му (или силата, която се криеше дълбоко в него и всъщност бе отговорна за това мъчение) му изпраща съобщение, което бе дори още по-неприятно: „Нали все пак спиш, Ралф. Не толкова дълго, както едно време, но бъди благодарен и на това, защото е по-добре от пълното безсъние. Сега вече го разбираш, нали?“
— Да — промърмори Ралф, вървейки по централната редица към щанда с яркочервените кутии с бульон. — Разбирам го отлично.
Сю, която беше на смяна всеки следобед, се засмя дружелюбно.