Избухна в сълзи. Малката за момент ококори очички с комично учудване, после също се разплака.
7.
— Ралф? — обади се колебливо Макгавърн. — Искаш ли да й донеса тиленол или нещо друго?
— По-добре недей. Не знаем какво й е и колко сериозни са нараняванията й. — Погледна към витрината, макар да се страхуваше от онова, което ще види: любопитни хора, прилепили лица до стъклото. Някои засенчваха с длани очите си, за да виждат по-добре.
— Какво да правим сега? — обади се Сю. Наблюдаваше зяпачите и нервно мачкаше крайчеца на престилката си. — Ако шефовете разберат, че съм заключила магазина през работно време, ще си загубя работата.
Хелън го дръпна за ръката.
— Моля те, Ралф! — повтори тя, но този път от подутите й устни излезе „Мо-я те, Рафф“. — Не се обаждай на никого.
Старецът я изгледа неуверено. През живота си беше виждал жени с какви ли не синини, дори няколко (макар и, честно казано, не много), които бяха пребити много по-жестоко от нея. Но това никога не му се бе струвало толкова страшно. Моралните му принципи бяха оформени по време, когато хората мислеха, че онова, което става между съпруг и съпруга зад заключените врати на дома им, си е тяхна работа — мъжът може да налага с юмруци, а жената да му го връща с острия си език. Не можеш да накараш хората да се държат както трябва, а да се бъркаш в личния им живот — дори и с най-добри намерения — означава да превърнеш приятелите си във врагове.
Внезапно си спомни как Хелън носеше детето — небрежно, като чувал с картофи. Ако го бе изпуснала на паркинга или докато пресичаше Харис Авеню, сигурно нямаше да разбере. Навярно само майчиният инстинкт я бе накарал да вземе детето със себе си. Не бе искала да остави Нат при човека, който я бе пребил така жестоко, че сега виждаше само с едното око и говореше завалено.
Спомни си и още нещо, свързано с дните след смъртта на Каролин. Бе изненадан от силата на скръбта си — в края на краищата беше очаквал тази смърт; смяташе, че почти е успял да я преодолее още докато жена му бе жива — но мъката му попречи да уреди погребението. Успя да се обади на погребалното бюро „Брукингс-Смит“, но Хелън бе тази, която взе бланката за некролога от местния вестник „Дери Нюз“ и му помогна да я попълни, Хелън го бе придружила, когато трябваше да избира ковчег (Макгавърн, който мразеше смъртта и мрачните подробности, свързани с нея, беше изчезнал) и пак Хелън му бе помогнала да избере погребален венец. И, разбира се, Хелън организира скромното събиране след погребението, осигурявайки сандвичи от хранителния магазин на Франк и безалкохолни напитки и бира от „Червената ябълка“.
Беше му помогнала в труден момент, когато бе напълно безпомощен. Беше длъжен да й се отплати за добрината, макар в момента тя да не оценяваше жеста му.
— Бил? — обърна се към съседа си. — Какво ще кажеш? Макгавърн премести поглед от Ралф към Хелън, седнала на червения пластмасов стол, свела подпухналото си лице, и после пак към Ралф. Извади носна кърпичка и нервно изтри устните си.
— Не зная. Хелън ми е много симпатична и искам да постъпя както е редно — знаеш, че го искам — но при подобни случаи… кой може да каже кое е редно?
Ралф внезапно си спомни какво казваше Каролин, когато той започнеше да мънка и да врънка за някое задължение, което не искаше да свърши, някое пазаруване, което би искал да пропусне, или някое посещение на вежливост, което не искаше да направи: „Обратният път към рая е дълъг, миличък, тъй че не задълбавай в подробностите.“
Отново посегна към телефона и когато Хелън понечи да му попречи, той отблъсна ръката й.
— Тук е полицейското управление в Дери — изрече механичен глас. — Натиснете единица за спешни случаи, двойка за полицейски услуги и тройка за информация.
Ралф, който внезапно осъзна, че са му необходими и трите, се поколеба за миг, после натисна двойката. Дочу сигнал и един женски глас произнесе:
— Тук е полицията, номер 911, мога ли да ви помогна?
Той пое дълбоко дъх и отвърна:
— Обажда се Ралф Робъртс. Намирам се в магазин „Червената ябълка“ на Харис Авеню със съседката ми, която живее на същата улица. Името й е Хелън Дипно. Пребита е доста сериозно. — Той нежно погали Хелън по бузата и тя притисна чело в гърдите му. Усещаше топлината на кожата й през ризата си. — Моля ви, елате възможно най-бързо.
Затвори телефона и клекна до младата жена. Натали изгука радостно и посегна да го ощипе за носа. Ралф се усмихна, целуна ръчичката й, погледна Хелън в очите и промълви: