— Празна е — обади се Макгавърн.
Втори младеж, също в работен комбинезон, излезе от къщичката, боядисана в жълто и с тъмнорозови первази — доста несполучливо съчетание. Спря за момент на прага — явно разговаряше с някого вътре. След това затвори вратата и изприпка по алеята, за да помогне на колегата си да натовари количката във фургона.
— Май е кислородна бутилка — рече Ралф. Бил кимна.
— За госпожа Локър ли?
Макгавърн отново кимна, без да откъсва поглед от санитарите, които затръшнаха задните врати на фургона, и тихо заговори:
— С Мей Локър бяхме съученици в началното училище и в гимназията. Бяхме само петима в класа. В онези дни я смятаха за сочно парче, а хора като мен наричаха „женствени“. В онази отдавна отминала епоха думата „гей“ се използваше, за да опишеш коледната си елха, след като я украсиш.5
Ралф сведе поглед към ръцете си; почувства се неудобно и езикът му се върза. Разбира се, отдавна знаеше, че Макгавърн е хомосексуалист, но Бил никога не бе говорил за това до тази вечер. Прищя му се да го бе оставил за друг ден… за предпочитане някой, в който самият той нямаше да се чувства така, сякаш по-голямата част от мозъка му е била заменена с птичи курешки.
— Сякаш беше преди хиляда години — продължи Макгавърн. — Кой би си помислил тогава, че течението ще изхвърли и двама ни на бреговете на Харис Авеню?
— Тя страда от ефизем, нали? Мисля, че чух нещо такова.
— Да. Една от онези болести, която с течение на времето става все по-мъчителна. Остаряването явно не е работа за кекави хора, нали?
— Не, не е — съгласи се Ралф и внезапно осъзна правотата на тези думи. Спомни си за Каролин и за ужаса, който бе почувствал, промъквайки се в апартамента с подгизналите си маратонки, виждайки я да лежи на прага на кухнята… всъщност точно там, където бе стоял по време на по-голямата част от разговора си с Хелън. Сблъсъкът с Ед Дипно бе нищо в сравнение с ужаса, който бе изпитал в този момент; беше сигурен, че Каролин е мъртва.
— Спомням си как носеха на Мей кислород само веднъж на всеки две седмици — каза Макгавърн. — Сега идват всеки понеделник и четвъртък вечер, точни като часовници. Отивам да я видя, когато мога. Понякога й чета — най-отегчителните и тъпи статии от женски списания, които можеш да си представиш — а понякога просто си седим и разговаряме. Казва, че се усеща сякаш белите й дробове са пълни с водорасли. Не й остава още много. Някой ден ще дойдат и вместо кислородна бутилка във фургона ще натоварят самата Мей. Ще я откарат в болницата и това ще бъде краят.
— Цигарите ли са причината?
Макгавърн му хвърли поглед, толкова непривичен за това издължено, спокойно лице, че на Ралф му трябваше известно време да осъзнае, че изразява негодувание.
— Мей Перо не е изпушила една цигара през целия си живот. Това, за което си плаща сега, са двайсетте години, прекарани в бояджийската работилница на една фабрика в Корина и още двайсет на чепкалото на друга фабрика в Нюпорт. Опитва се да диша през напластените в белите й дробове памук, вълна и найлон, не водорасли.
Двамата санитари се качиха във фургона си и потеглиха.
— В Мейн се намират североизточните подножия на Апалачите, Ралф — много хора не го съзнават, но е истина — и Мей умира от болест, характерна за Апалачите. Докторите я наричат „текстилен бял дроб“.
— Много жалко за нея. Сигурно ти е била много скъпа.
Макгавърн се засмя тъжно.
— А, не! Посещавам я, защото по една случайност тя е последният спомен от неизживяната ми младост. Понякога й чета и винаги успявам да преглътна една-две от изсъхналите й овесени сладки, но нищо повече. Причината да я посещавам е чисто егоистична, уверявам те.
„Чисто егоистична — помисли си Ралф. — Колко странна фраза и колко типична за Макгавърн.“
— Я остави Мей — каза Макгавърн. — Въпросът е какво ще правим с теб, Ралф. Уискито май не свърши работа, а?
— Не.
— Ще изрека един особено актуален каламбур — отнесе ли се сериозно към чашката?
Ралф кимна утвърдително.
— Е, трябва да направиш нещо за торбичките под очите си, или никога няма да свалиш очарователната Лоуис. — Макгавърн изчака да види реакцията на съседа си и въздъхна. — Май не е много смешно, а?
— Не. Денят беше доста тежък.
— Съжалявам.
— Няма нищо.
Поседяха известно време, потънали в приятелско мълчание, наблюдавайки минувачите по Харис Авеню. Три момиченца играеха на ластик на паркинга пред „Червената ябълка“. Госпожа Перен бе застанала наблизо, изпъната като часовой, и ги наблюдаваше. Мина едно момче с шапка на „Ред Сокс“, обърната назад с козирката, което подскачаше в такт с музиката, идваща от слушалките на уокмена му. Две дечица си подхвърляха фрисби пред къщата на Лоуис. Излая куче. Някаква жена крещеше отнякъде на Сам да вземе сестричката си и да се прибират. Обичайната улична серенада, но на Ралф тя му звучеше странно фалшива. Предполагаше, че това е така, защото напоследък бе свикнал да вижда Харис Авеню пусто.
5
Игра на думи: „гей“ на английски означава „пъстър, бляскав“, също и хомосексуалист. — Б.пр.