ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
1.
Макар че думите на циниците винаги звучаха по-убедително от тези на убедените оптимисти. Ралф знаеше от опит, че първите грешат в повечето случаи, ако не и във всички, и много се зарадва да открие, че Макгавърн е сбъркал в преценката си за Хелън Дипно — в нейния случай явно само един куплет от песента „Блусът на сломеното сърце“ й е бил достатъчен.
През следващата седмица в сряда, точно когато Ралф бе решил, че ще е най-добре да открие жената, с която Хелън бе говорила в болницата (Тилбъри й беше името — Гретхен Тилбъри) и да се опита да разбере дали Хелън е добре, той получи писмо от нея. Адресът на подателя бе кратък — само Хелън и Нат, „Хай Ридж“ — но това бе достатъчно, за да разсее тревогите му. Той седна на верандата, скъса края на плика и извади два листа, ситно изписани с наклонения почерк на Хелън.
„Скъпи Ралф [започваше писмото],
Сигурно вече си мислиш, че в края на краищата съм решила да продължа да ти се сърдя, но не е така. Просто ни наредиха да избягваме контакти с когото и да било — по телефона и чрез писма — през първите няколко дни. Правила на дома. Тук много ми харесва, на Нат също. И как да не й харесва; тук има поне шест дечица на нейната възраст, с които може да си играе. Що се отнася до мен, в дома открих повече жени, които са преживели същото като мен, отколкото си бях представяла. Искам да кажа, гледаш телевизионните шоупрограми — «Опра разговаря, с жени, влюбени в мъже, които ги използват вместо боксова, круша» — но когато се случи на самата, теб, неволно си мислиш, че е станало по начин, който не може да се случи на никой друг, който е съвсем нов за света. Облекчението, когато разбереш, че това не е така, е най-хубавото нещо, което ми се е случвало от доста дълго време насам…“
Разказваше за задълженията, които са й били възложени — работа в градината, боядисване на барачка за инструменти и сечива, миене на капаците на прозорците с оцет и вода — и за приключенията на Нат, докато се учи да ходи. Останалата част на писмото бе за случилото се с Ед и какво възнамеряваше да прави оттук нататък, и точно тук Ралф за пръв път долови с пълна сила емоционалните терзания, на които е подложена Хелън, тревогите й за бъдещето и в противовес на тези неща, възхитителната решимост да направи онова, което ще бъде добре за Нат… а и за самата нея. Хелън явно сега откриваше, че тя също има право да постъпи така, както смята за правилно. Ралф се радваше, че го е проумяла, но се натъжи, когато си помисли за всички мигове на отчаяние, през които е преминала, за да стигне до тази простичка истина.
„Ще се разведа с него [пишеше тя.] Част от съзнанието ми (сякаш чувам думите на майка ми) почти надава вой, когато поставям въпроса ребром, но ми омръзна да се самозаблуждавам. Тук се провеждат терапевтични сеанси: хората седят в кръг и използват по четири-пет пакета носни кърпички на час, но всичко това явно помага да се върнеш към реалността. В моя случай реалността е фактът, че човекът, за когото съм се омъжила, е бил заменен от опасен параноик. Това, че той понякога е любвеобилен и мил, не е най-главното, а по-скоро отвлича вниманието. Не трябва да забравям, че мъжът, който ми носеше цветя, набрани от него, сега понякога седи на верандата и разговаря с някакъв невидим човек, когото нарича «малкия плешив доктор». Не е ли страхотно? Мисля, че се досещам как е започнало всичко, Ралф, и когато се видим, ще ти кажа, ако наистина искаш да го чуеш.
Трябва да се върна у дома (поне за известно време) към средата на септември, дори и само за да си потърся работа… но не искам да пиша повече за това, тази тема ме плаши до смърт! Получих бележка от Ед — само два-три реда, но въпреки това изпитах голямо облекчение — в която ми съобщаваше, че сега живее в една от къщичките на комплекса при лаборатории «Хокинс» във Фреш Харбър, и че ще спази клаузата за въздържане от всякакви контакти в споразумението, с което са го пуснали под гаранция. Пишеше, че съжалява за всичко, но някак си не можах да повярвам на написаното, дори и да е бил искрен. Не че съм очаквала петна от сълзи по писмото или колетче с отрязаното му ухо, но… не знам. Струваше ми се, че той изобщо не се извинява, а просто го прави по инерция. Мислиш ли, че съм права? Беше приложил и чек за седемстотин и петдесет долара, което явно показва, че съзнава задълженията си. Това е хубаво, но бих била по-доволна да разбера, че ходи на терапия, за да се справи с психическите си проблеми. Според мен точно това трябва да е присъдата му: година и половина строга терапия. Казах това по време на един сеанс и няколко жени се засмяха, сякаш мислеха, че се шегувам. Но аз говорех сериозно.