След като взе показанията на Ралф по въпроса за семейните проблеми на Дипно, детектив Джон Лийдекър блъсна назад стола си и сключи пръсти зад тила си. Макгавърн му казал, че Ралф страда от безсъние. Ралф потвърди, че това е вярно. Лийдекър кимна, отново приближи стола си до бюрото, преплете пръсти върху разхвърлените листове хартия и изгледа стареца, после рече:
— Пчелен восък.
Тонът му беше почти като на Макгавърн, когато предложи уискито като средство за сън.
— Моля?
— Дядо ми се кълнеше в него — обясни Лийдекър. — Парченце восъчна пита преди лягане. Изсмукваш меда, дъвчеш и после го изплюваш. Докато правят мед, пчелите отделят някакво естествено успокоително вещество. Веднага заспиваш.
— Не думай — каза Ралф, като си мислеше, че това са пълни глупости и същевременно вярваше на всяка дума. — Откъде да намеря пчелен восък?
— От магазина за здравословни храни. Пробвай. След седмица ще забравиш за безсънието.
Ралф изпита удоволствие от експеримента — пчелният восък оеше толкова сладък, че сякаш изпълваше цялото му същество. Но се събуди в 3:10 след първата доза, в 3:08 след втората и в 3:07 след третата. Парченцето пчелен восък, което бе купил свърши, и той отиде да купи още едно. Стойността му като успокоително вероятно беше равна на нула, но за закуска беше чудесно. Искаше му се да го бе открил по-рано.
Започна да кисне краката си в топла вода. Лоуис му купи нещо, което се казваше „Лепенка за всякакви цели“. В каталога пишеше, че го слагаш на врата си и се отърваваш от артрита, както и от безсънието. Но Ралф не почувства никакъв ефект. Ала в края на краищата артритът му беше в лека форма. След случайна среща с Тригьр Вашон в закусвалнята „При Ники“ той опита чай от лайка.
— Лайката е страхотна — рече Тригър. — Спиш като пън.
Така и стана… но само до 2:58 след полунощ.
Това бяха народните церове и хомеопатични лекарства, които пробва. Въздържа се от таблетките с множество витамини, които струваха много повече, отколкото можеше да си позволи, от позата „мечтател“ от йога, (която според описанията на пощальона беше прекрасен начин да видиш хемороидите си), както и от марихуаната. Внимателно обмисли последния метод за лечение и реши, че това вероятно е незаконна версия на уискито, пчелния восък и на чая от лайка. Пък и ако Макгавърн разбереше, че Ралф пуши трева, лошо му се пишеше.
По време на всичките тези експерименти един глас в съзнанието му непрекъснато го питаше дали наистина ще стигне дотам, че да прибегне до око от тритон и жабешки език, преди да се откаже и да отиде на лекар. Гласът беше по-скоро искрено любопитен, отколкото критичен. Самият Ралф също изпитваше любопитство.
На десети септември, в деня на първата демонстрация па дружеството „Приятели на живота“, Ралф реши, че ще изпробва нещо от аптеката… но не и от „Рексал“, където ходеше да изпълняват рецептите на Каролин. Там го познаваха много добре. Не искаше Пол Дъргин, аптекарят, да го види, че си взима сънотворни. Това вероятно беше глупаво — все едно да прекосиш града, за да си купиш презервативи, но не променяше начина му на мислене. Никога не бе пазарувал от „Райт Ейд“ срещу Строфорд Парк, затова реши да отиде там. И ако аптекарската версия на окото на тритона и на жабешкия език не окажеше въздействие, щеше да отиде на лекар.
„Наистина ли, Ралф? Ще го направиш ли?“
— Да — каза на глас той, докато бавно вървеше по Харис Авеню, под яркото септемврийско слънце. — Проклет да съм, ако продължа да се примирявам с това.
„Много говориш, Ралф“ — скептично отвърна гласът.
Пред парка стояха Бил Макгавърн и Лоуис Шаси, които оживено разговаряха. Бил вдигна глава, видя Ралф и му махна да се приближи. Ралф се подчини, макар че израженията им — неприкритият интерес на Макгавърн и тревогата и безпокойството на Лоуис — не му се понравиха.