Ралф отхапа едно голямо парче и го глътна, без да усети вкуса му.
— Хубав е. А сега ми кажи, защо човек трябва да сънува, за да спи пълноценно?
— Ако можех да отговоря на този въпрос, щях да напусна аптеката и да лекувам хора с нашия проблем — отговори Уайзър. Вече бе изял сладкиша и сега използваше показалеца си, за да обере по-едрите трохи от чинията. — Втората фаза на съня се нарича REM7, а термините REM и сънища са станали синонимни в съзнанието на хората. Но всъщност никой не знае каква е връзката между движенията на очите и сънищата. Едва ли движенията на очите показват „наблюдаване“ или „проследяване“, защото учените и хората, подложени на експерименти, описват сънищата като доста статични. Примерно, когато сънуваш, че разговаряш с някого. Също така никой не знае защо има връзка между ясните сънища и общото психическо състояние — колкото повече човек сънува, толкова е по-здрав, и обратно.
— „Психическо състояние“ е доста общо понятие — скептично отбеляза Ралф.
— Да — ухили се Уайзър. — Напомня ми за един стикер, който видях — „Грижете се за психическото си състояние, инак то ще ви убие.“ Както и да е, говорим за някои основни и съизмерими елементи — познавателната способност, умението да се решават проблеми по индуктивен и дедуктивен начин, схващането на взаимозависимостите, паметта…
— Напоследък паметта взе да ми изневерява — прекъсна го Ралф, като си спомни за неспособността си да запомни телефонния номер на киноцентъра или колко дълго търси пакетчето бульон в кухненското шкафче.
— Да, вероятно страдаш от кратковременна загуба на паметта, но ципът на панталона ти е закопчан, ризата ти не е наопаки и се обзалагам, че ако те попитам, ще ми кажеш второто си име. Не омаловажавам проблема — аз съм последният човек на света, който би го направил, но те моля за малко да поразсъждаваш трезво и да се замислиш за всички области в живота си, където все още функционираш без засечка.
— Добре. Онези ясни сънища… Наистина ли показват, че всичко с теб е наред или ти помагат?
— Никой не знае със сигурност, но най-вероятният отговор е по малко и от двете. В края на петдесетте, когато учените измислиха барбитуратите, неколцина от тях се осмелиха да предположат, че между здравия сън, към който всички ние се стремим, и сънищата няма връзка.
— И?
— Изследванията опровергаха тази хипотеза. Хората, които престават да сънуват или страдат от постоянни прекъсвания на съня, имат най-различни проблеми, губят връзка с реалността и стават психически неуравновесени. Започват да имат и неприятности с възприятията. Изпадат в състояние на хиперреалност.
Недалеч от тях един човек седеше на бара и четеше „Дери Нюз“. Виждаха се само ръцете му. На малкото пръстче на лявата носеше безвкусен пръстен. Заглавието на първата страница на вестника гласеше: „Защитничка на абортите се съгласява да изнесе реч в Дери идния месец.“ Отдолу, с по-ситен шрифт, пишеше: „Привържениците на живота обещават организирани протести.“ В средата имаше цветна снимка на Сюзан Дей, на която тя изглеждаше много по-добре, отколкото на избелелия плакат, залепен на витрината на магазина за дрехи втора употреба. На плаката Сюзан Дей беше съвсем обикновена и дори малко зловеща, а на тази снимка сияеше. Дългите й медноруси коси бяха прибрани назад. Черните й очи излъчваха интелигентност. По всичко личеше, че песимизмът на Хамилтън Девънпорт е бил неоснователен.
Сюзан Дей щеше да дойде в края на краищата.
После Ралф видя нещо, което го накара да забрави за Хамилтън Девънпорт и за Сюзан Дей.
Около ръцете на човека с вестника започна да се сгъстява сивкавосин ореол, който изглеждаше особено ярък около пръстена с оникс. Не го забулваше, а сякаш хвърляше светлина върху него и го превръщаше в нещо като астероид в научно-фантастичен филм.
— Какво каза, Ралф?
— А? — попита старецът и с усилие откъсна поглед от пръстена на непознатия. — Не знам… Говорех ли? Сигурно съм те питал какво е хиперреалност.
— Изостря чувствителността на възприятията. Все едно си взел ЛСД, но без да се налага да тровиш организма си с химически вещества.
— Аха — каза Ралф, наблюданайки как яркият сивосинкав ореол започва да образува сложни рунически символи върху нокътя на пръста, с който Уайзър обираше трохите от чинията си.
Отначало приличаха на букви, написани със скреж… после на изречения от мъглявина… а накрая — на странни лица със зяпнали уста.