Примигна и те изчезнаха.
— Ралф? Слушаш ли ме?
— Разбира се. Виж какво, Джо. Щом народната медицина не помага, а патентованите и приготвените по рецепта лекарства могат по-скоро да влошат, отколкото да подобрят нещата, тогава какво остава? Нищо, така ли?
— Ще ядеш ли сладкиша? — поинтересува се аптекарят. От върха на пръстите му струеше сиво-синя светлина и образуваше странни йероглифи като написани с мъгла.
— Не. Стига ми толкова. Вземи го.
Уайзър придърпа чинията към себе си, после рече:
— Не се предавай толкова бързо. Ще се върнем в аптеката и ще ти дам няколко визитни картички. Съветвам те да се обърнеш към тези хора.
— Какви са те? — попита старецът и смаяно видя, че докато Уайзър отваряше уста да погълне последната хапка, всеки от зъбите му се открояваше на фона на ослепителен сив блясък. Пломбите на кътниците блестяха като малки слънца. Трохите върху езика му също сияеха.
Изостряне на възприятията, Ралф.
Сетне Уайзър затвори уста и блясъкът изчезна.
— Джеймс Рой Хонг и Антъни Форбс. Хонг се занимава с акупунктура и има кабинет на Канзас Стрийт. Форбс е хипнотизатор и приема някъде на Хесър Стрийт. И преди да кажеш, че са шарлатани…
— Няма — тихо го прекъсна Ралф и докосна Магическото око, което още носеше под ризата си.
— Добре. Съветвам те първо да опиташ при Хонг. Иглите са страшни на вид, но не боли, когато ти ги слагат. Той е голям майстор. Не знам как действат, но когато преди две години я закъсах, той ми помогна. И Форбс го бива — така съм чувал, но предпочитам Хонг. Адски е зает, но може да те уредя с предимство. Какво ще кажеш?
Ралф видя как струйка светлина — не по-дебела от конец — излезе от ъгълчето на окото на Уайзър и се плъзна по лицето му като свръхестествена сълза. Това го накара да вземе решение.
— Да вървим.
Аптекарят го потупа по рамото.
— Решителен човек си ти.
2.
На път за аптеката Уайзър спря да разгледа плаката на една от витрините на празния магазин, намиращ се между „Райт Ейд“ и ресторантчето. Ралф му хвърли само един поглед. Вече го бе виждал на витрината на магазина за дрехи втора употреба.
— Търсена е за убийство — удиви се Уайзър. — Знаеш ли, хората май съвсем са превъртели.
— Прав си. Ако имахме опашки, по цял ден щяхме да се гоним и да се опитваме да си ги отхапем.
— Плакатът е отвратителен — възмутен отбеляза Уайзър, — но погледни това.
Той посочваше някакъв надпис върху прашната витрина. Ралф се наведе, за да го прочете. „УБИЙТЕ ТАЗИ МРЪСНИЦА“ пишеше там. Под думите имаше стрелка, насочена към снимката на Сюзан Дей.
— Господи! — промълви Ралф.
— Да — съгласи се Уайзър, извади от задния си джоб носна кърпа и избърса написаното, оставяйки сребриста ветрилообразна следа, която само Ралф можеше да види.
3.
Той последва Уайзър до задния вход на аптеката и застана на прага на кабинет не по-голям от кабинка в обществена тоалетна. Уайзър седна на единствената мебел — висок стол — и се обади на Джеймс Рой Хонг, иглотерапевта, като включи тонколоната на телефона, така че Ралф да чува разговора.
Секретарката на Хонг (жена на име Одра, която, изглежда, познаваше Уайзър много по-отблизо, отколкото само на професионално ниво) отначало каза, че докторът ще приема пациенти едва след Деня на благодарността. Раменете на Ралф се отпуснаха. Уайзър му направи знак да почака и продължи да уговаря Одра да намери свободен приемен час за Ралф в началото на октомври. Дотогава имаше почти цял месец, но все пак беше за предпочитане, отколкото след Деня на благодарността.
— Благодаря, Одра — рече Уайзър. — Остава ли уговорката ни за вечеря днес?
— Да. А сега изключи проклетата тонколона. Искам да ти кажа нещо поверително.
Уайзър се подчини, заслуша се и после се смя, докато от очите му потекоха сълзи, които се видяха на Ралф като течни перли. Накрая й изпрати две въздушни целувки и затвори.
— Уреден си — обърна се към Ралф и му подаде визитна картичка, на която бяха написани денят и датата за прегледа при Хонг. — Четвърти октомври. Далече е, но това беше най-доброто, което тя можа да направи. Одра е много свястна.
— Чудесно.
— Ето визитката и на Антъни Форбс в случай, че междувременно решиш да му се обадиш.
— Благодаря. Задължен съм ти.
— Единственото, което ми дължиш, е още едно посещение, за да ми кажеш как е минала иглотерапията. Притеснявам се. Да знаеш, че има и лекари, които не предписват нищо против безсънието. Обичат да казват, че още никой не е умрял от недоспиване, но според мен това са пълни глупости.