Погледът му беше привлечен единствено от ореолите, обкръжаващи хората, които влизаха и излизаха от магазина, слагаха пакети с покупки в багажниците или се качваха в колите и потегляха. Някои от сиянията бяха по-ярки от другите, но и най-бледите бяха сто пъти по-ясни, отколкото в първото му видение.
„Уайзър говореше точно за това. Да, несъмнено. Това е хиперреалност и онова, което виждаш, всъщност не е там — също като халюцинациите на хора, намиращи се под въздействието на ЛСД. Видението е само поредният симптом на безсънието ти. Гледай го и му се чуди колкото искаш. Само не вярвай на очите си.“
Ала не беше необходимо да си напомня да се удивлява, защото чудеса имаше навсякъде. Камион с хляб излизаше от паркинга пред „Изгрев, залез“ и от ауспуха му се кълбеше някакво тъмночервено вещество, почти с цвета на засъхналата кръв. Не беше нито дим, нито изпарения, но приличаше и на двете. Сиянието се извисяваше в постепенно избледняващи спирали. Ралф погледна пътната настилка и видя, че отпечатъците от гумите на камиона са оцветени в същия червени-кавокафяв оттенък. Камионът набра скорост и призрачната диря след него придоби аления цвят на кръв.
Навсякъде имаше подобни чудеса — явления, които се пресичаха в полегати пътеки и накараха Ралф отново да се замисли за светлината, проникваща през цепнатините на покрива и стените в онзи хамбар. Но истинското чудо бяха хората и ореолите около тях изглеждаха най-ясно очертани и реални.
От супермаркета излезе момче, което буташе количка с покупки и вървеше сред сияние от толкова ослепителна бяла светлина, че приличаше на движещ се прожектор. Ореолът на жената до него бледнееше — сиво-син като на започнало да мухлясва сирене.
От отворения прозорец на някакво субару млада жена повика момчето и му махна. Лявата й ръка остави ярки дири — розови като захарен памук. Избледняха почти веднага, след като се появиха. Момчето се ухили и също й махна, а ръката му разпръсна ветрилообразна следа, оцветена в жълтеника-вобяло. Приличаше на перката на тропическа риба. И тя започна да избледнява, но по-бавно.
Ралф се изплаши, но страхът му бе изместен от смайване, страхопочитание и удивление. През целия си живот не бе виждал такава красота. „Но това не е реално — успокояваше се той. — Не го забравяй това, Ралф.“ Обеща си да го направи, но поучителният глас сякаш звучеше отдалеч.
Забеляза и нещо друго — от главата на всеки човек излизаше по една ясна ярка линия. Извисяваше се нагоре като лента или цветен гирлянд, а после се разсейваше и изчезваше. В повечето случаи цветът на ярката линия съответстваше на останалата част от ореола — например ослепително бял на момчето и сиво-зелен на жената до него, но имаше и някои поразителни изключения. От мъжа на средна възраст, който крачеше сред тъмносиньо сияние, се издигаше ръждивочервена линия, а около една жена се виеше светлосив ореол в тъмнолилав оттенък. В два-три от случаите извисяващите се линии бяха почти черни. Ралф не ги хареса и забеляза, че хората с подобни „връвчици за балони“ (сравнението се появи непринудено и бързо в съзнанието му) до един изглеждаха зле.
Разбира се. Връвчиците за балони показват здравословното състояние… и заболяванията в някои случаи. Досущ ореолите на Кирлин8, по които хората бяха загубили ума си в края на шейсетте и началото на седемдесетте.
„Ралф — предупреди го друг глас, — всъщност не виждаш тези неща. Разбираш ли? Не искам да ти досаждам, но…“
Но имаше ли поне малка вероятност явлението да е реално? Дали продължителното му безсъние, съчетано със стабилизиращото въздействие на ясните и свързани сънища, му позволяваше да надникне във феноменални измерения, извън обсега на обикновените възприятия?
„Зарежи тази работа, Ралф. Веднага. Трябва да се стегнеш, инак ще свършиш като горкия стар Ед Дипно.“
Мисълта за Ед предизвика някои асоциации. Той бе казал нещо в деня, когато го арестуваха заради побоя на съпругата му. Но преди Ралф да си спомни какво бе то, някой попита:
— Мамо? Може ли да ми купиш още един десерт с мед и ядки?
8
Метод на проявяване на снимки, създаден през 1939 г, от руския фотограф С. Кирлин. Около изображенията на животните и растенията има енергиен ореол, който се променя в зависимост от психическото или емоционалното състояние. — Б.пр.