„По-добре тръгвай. Ако новият ти приятел случайно погледне през прозореца и те види да стоиш тук като тъпак, вероятно самият той ще изпрати санитарите с усмирителните ризи.“
— По-скоро ще извика доктор Личфийлд — измърмори Ралф и тръгна към Харис Авеню.
5.
Подаде глава през външната врата на Лоуис и извика:
— Ехо! Има ли някой вкъщи?
— Влизай, Ралф — отговори тя. — В хола сме.
Ралф винаги си бе представял, че заешките дупки приличат на малката къща на Лоуис, която се намираше на една пряка надолу по хълма. Домът на Лоуис Шаси беше отрупан с разни вещи и може би малко тъмен, но спретнат и безупречно чист. От всяка стена в мъничкия хол те гледаха роднини. Почетното място — върху телевизора — беше запазено за оцветена студийна фотография на мъж, когото Лоуис наричаше „господин Шаси“.
Макгавърн седеше прегърбен на дивана и крепеше чиния с макарони и сирене на мършавите си колене. Телевизорът беше включен. Даваха някакво състезание.
— Какво иска да каже с това „в хола сме“? — попита Ралф, но преди Макгавърн да отговори, в стаята влезе Лоуис, носейки чиния, от която се вдигаше пара.
— Заповядай — рече тя. — Седни и яж. Говорих със Симон. Вероятно ще съобщят за случилото се в обедните новини.
— Господи, Лоуис, не биваше да го правиш — каза Ралф и взе чинията, но стомахът му силно изкъркори, когато долови мириса на лук и разтопено сирене. Погледна часовника на стената — едва забележим сред снимките на мъж в палто от кожа на миеща мечка и на жена, която имаше такъв вид, сякаш бе поклонничка на черната магия — и се учуди, че е дванайсет и пет.
— Нищо не съм направила, само сложих разни остатъци в микровълновата фурна — рече Лоуис. — Някой ден наистина ще сготвя нещо за теб, Ралф. Сядай.
— Но не и върху шапката ми — каза Макгавърн, без да откъсва очи от екрана на телевизора.
После взе меката си шапка от дивана, пусна я на пода до себе си и отново се залови с порцията макарони, която бързо намаляваше.
— Много е вкусно, Лоуис.
— Благодаря.
Лоуис спря пред телевизора достатъчно дълго, за да види как един от състезателите спечели пътуване до Барбадос и кола, сетне забърза към кухнята.
Лицето на победителя изчезна от екрана и на неговото място се появи мятащ се в леглото мъж в измачкана пижама. Надигна се и погледна часовника на нощното шкафче. 3:18 сутринта — време, което бе станало до болка познато на Ралф.
— Не можете да спите? — съчувствено попита говорителят. — Уморени сте от безсънните нощи?
През прозореца на спалнята в рекламата долетя малко блестящо хапче. Приличаше на летяща чиния и Ралф не се изненада, когато видя, че е синьо.
Той седна до Макгавърн. Макар че бяха съвсем слаби (думата мършав би описала Бил по-добре), двамата мъже заемаха по-голямата част от дивана.
Лоуис влезе, носейки чиния и за себе си, и се настани на люлеещия се стол до прозореца. На фона на дрънчащата като тенекия музика и аплодисментите от студиото един женски глас каза:
— Аз съм Лизет Бенсън. Най-важното в обедните новини е, че известна защитничка на правата на жените се е съгласила да изнесе реч в Дери и това е предизвикало протест — и шест ареста — в местната клиника. Ще чуете също Крис Олтобърг с прогнозата за времето и Боб Макланахан със спорта. Останете с нас.
Ралф сложи хапка макарони и сирене в устата си, вдигна глава и видя, че Лоуис го наблюдава.
— Хубави ли са? — попита тя.
— Много са вкусни.
Не излъга, но в момента дори порция американски спагети, сервирани студени, направо от консервата, щеше да има същия вкус. Той беше не само гладен, но и ненаситен. Виждането на ореоли явно изгаряше много калории.
— Накратко казано, случило се е следното — рече Макгавърн, който преглътна последната хапка и остави чинията си на пода до шапката. — В осем и половина сутринта, когато хората идвали на работа, пред „Грижи за жената“ се появили около осемнайсет човека. Симон каза, че се самоопределили като „Приятели на живота“, но ядрото на групата се състояло от някакви откачалки, които по-рано се водели под името „Хляб наш насъщен“. Единият бил Чарлс Пикъринг, онзи, когото ченгетата хванаха, докато се готвеше да подпали клиниката миналата година. Племенницата на Симон каза, че полицаите арестували само четирима. Изглежда, не е разбрала добре.
— Ед наистина ли е бил сред тях? — попита Ралф.
— Да — отговори Лоуис. — И той е бил задържан. Поне никой не е бил ударен с палка. Оказа се само слух. Няма пострадали.