— Този път — мрачно добави Макгавърн.
На екрана на мъничкия цветен телевизор се появи заставката на обедните новини, а после — Лизет Бенсън.
— Добър ден — каза тя. — Водещата новина в този хубав есенен ден е, че известната писателка и защитничка на правата на жените Сюзан Дей се е съгласила да говори в Градския съвет в Дери идния месец. Съобщението за речта й е предизвикало демонстрация пред „Грижи за жената“, изследователски център и клиника за аборти в Дери…
— Пак започнаха с онази клиника за аборти! — възкликна Макгавърн. — Исусе!
— Тихо! — сопна се Лоуис.
Бил я погледна изненадан и млъкна.
— Джон Къркланд с първия от двата репортажа от „Грижи за жената“ — завърши Лизет Бенсън.
На нейното място се появи репортер, който стоеше пред ниска тухлена сграда. Надписът в долната част на екрана уведомяваше зрителите, че това е репортаж на живо. Видяха се прозорците от едната страна на „Грижи за жената“. Два от тях бяха счупени, а останалите — изцапани с нещо червено, което приличаше на кръв. Между сградата и репортера беше опъната жълта полицейска лента. В далечния ъгъл стояха три униформени ченгета и един цивилен детектив. Ралф не се изненада, когато позна Джон Лийдекър.
— Определят се като „Приятели на живота“, Лизет. Демонстрацията им тази сутрин е била спонтанен изблик на възмущение, предизвикано от новината, че Сюзан Дей — жената, която радикалните защитници на живота наричат „Убиец на бебета номер едно“ — ще идва в Дери следващия месец, за да говори в Градския съвет. Ала някои от полицаите смятат, че не е било точно така.
Репортажът на Къркланд продължи с видеофилм, започващ с Лийдекър в близък план, който явно се беше примирил с факта, че го интервюират.
— Съвсем не беше спонтанен — заяви той. — Очевидно всичко е било подготвено предварително. Вероятно са чакали вестта за решението на Сюзан Дей да дойде тук и са се готвели, докато новината бъде публикувана във вестника, което стана днес.
Къркланд го изгледа изпитателно и попита:
— Какво имате предвид под „подготвено предварително“?
— На повечето лозунги, които носеха, беше написано името на госпожица Сюзан Дей. Пък и имаше дузина от тези.
Непроницаемото лице на полицая промени изражението си и по него се изписа отвращение. Той вдигна найлоново пликче за веществени доказателства и стъписан, Ралф установи, че вътре има обезобразени и окървавени бебета. В следващия миг осъзна, че червеното е боя, а телцата — кукли.
Сетне камерата бавно показа един след друг изцапаните и счупени прозорци. Размазаното по стъклата вещество приличаше на кръв и Ралф реши, че няма желание да дояде макароните.
— Демонстрантите дойдоха с кукли, в чиито тела бяха инжектирали някакъв сироп и червен оцветител — продължи Къркланд. — Хвърляха ги по сградата на клиниката и скандираха срещу Сюзан Дей. Счупиха два прозореца, но по-големи щети нямаше.
Камерата се насочи към изцапаното стъкло.
— Повечето кукли се разцепиха — разказваше Къркланд — и опръскаха стените с нещо, което приличаше на кръв достатъчно, за да уплаши служителите, станали свидетели на „бомбардировката“.
На екрана се появи красива чернокоса жена, облечена в панталон и пуловер.
— О, погледнете, това е Барби — извика Лоуис. — Надявам се, че Симон гледа. Може би трябва да й се…
Сега Макгавърн й се сопна.
— Бях ужасена — каза Барбара Ричардс. — Отначало помислих, че наистина хвърлят мъртви бебета или зародиши, които са намерили отнякъде. Дори след като доктор Харпър изтича и изкрещя, че това са само кукли, пак не бях сигурна.
— Казвате, че скандирали?
— Да. Онова, което чух най-ясно, беше: „Не позволявайте на Ангела на смъртта да стъпи в Дери.“
Камерата отново се насочи към Къркланд.
— Около девет часа тази сутрин демонстрантите бяха откарани в главното управление на полицията на Мейн Стрийт. Научих, че дванайсет са били разпитани и освободени, а други шест — арестувани за дребно хулиганство и неприлично поведение. По всичко личи, че е започнала поредната война срещу абортите. Джон Къркланд, новините за Канал 4.
На екрана отново се появи Лизет Бенсън.
— Сега ще продължим с Ан Ривърс, която преди по малко от час разговаря с така наречените „Приятели на живота“, арестувани на сутрешната демонстрация.
Ан Ривърс стоеше на стъпалата на полицията на Мейн Стрийт. От едната й страна беше Ед Дипно, а от другата — някакъв висок мъж с изпито лице и козя брадичка. Ед изглеждаше спретнат и направо красив в сивото си вълнено сако и морскосин панталон. Високият мъж с козята брадичка беше облечен така, както може да се издокара само един либерал, изповядващ пролетарски възгледи — избелели джинси, синя работна риза и червени тиранти. Ралф веднага се досети кой е. Това беше Даниел Далтън, собственикът на магазина за дрехи втора употреба. Последния път, когато Ралф го видя, Дан стоеше зад висящите от тавана китари и клетки за птици и размахваше ръце пред Хамилтьн Девънпорт, сякаш искаше да каже: „На кого му пука какво мислиш?“