Но погледът му беше привлечен от Ед, който изглеждаше много добре.
Макгавърн явно мислеше същото.
— Боже мой, не мога да повярвам, че е той — измърмори Бил.
— Лизет — започна хубавата русокоса репортерка, — с мен са Едуард Дипно и Даниел Далтьн, и двамата от Дери. Били са сред арестуваните тази сутрин. Нали така, господа? Бяхте ли задържани?
Те кимнаха — Ед едва забележимо и с насмешливи искри в, очите, а Далтън — строго и решително стиснал челюсти. Погледът, който Дан вторачи в Ан Ривърс, го накара да изглежда така, сякаш се опитваше да си спомни в коя клиника за аборти я бе виждал да влиза с наведена глава и прегърбени рамене.
— Под гаранция ли ви пуснаха?
— Сами си платихме гаранцията — отговори Ед. — Обвиненията бяха смехотворни. Нямахме намерение да нараняваме никого и наистина никой не пострада.
— Бяхме арестувани само защото безбожниците са заели всички високи постове във властта в този град и искат да ни превърнат в изкупителни жертви — намеси се Далтън и на Ралф му се стори, че за миг лицето на Ед се изкриви, сякаш си мислеше: „Ето, че се започна.“
Ан Ривърс поднесе микрофона на Ед.
— Въпросът не е теоретичен, а практически — каза той. — Макар че ръководството на „Грижи за жената“ тръби, че в центъра се извършват консултации, терапия, безплатни мамографии и други такива достойни за възхищение функции, в това място правят и други неща. От „Грижи за жената“ текат потоци кръв…
— Невинна кръв! — извика Далтън.
Очите му горяха и Ралф прозря нещо обезпокоително — гражданите на Източен Мейн гледаха това и мислеха, че мъжът с червените тиранти е смахнат, докато партньорът му изглеждаше съвсем разумен. Беше почти забавно.
Ед побърза да се намеси:
— Касапницата в „Грижи за жената“ продължава вече осма година. Много хора — особено радикалните феминистки като доктор Робърта Харпър, шефката на клиниката — обичат да украсяват дейността си с изрази като „преждевременно прекъсване на бременността“, но всъщност става дума за аборт — краен акт на поругаване на жените от страна на едно общество, в което съществува разделение между половете.
— Но дали хвърлянето на кукли, пълни с течност, наподобяваща кръв, по прозорците на една частна клиника е начинът да изразявате публично възгледите си, господин Дипно?
За миг насмешливата искра в очите на Ед беше заменена от суров и безмилостен поглед. В този момент Ралф отново виждаше онзи Ед Дипно, който беше готов да пребие шофьора на камиона, макар че онзи го превъзхождаше по тегло с петдесетина килограма. Той забрави, че записът беше направен преди час и се уплаши за слабата русокоса репортерка, красива като жената, за която интервюираният все още бе женен. „Внимавай, млада госпожице — помисли си. — Внимавай и се страхувай. Стоиш до един много опасен тип.“
После студеният поглед изчезна и мъжът с вълненото сако отново се превърна в сериозен и съвестен млад човек. Камерата отново показа Далтън, който сега нервно подръпваше тирантите си.
— Правим онова, което така наречените добри германци не са успели да сторят през трийсетте — каза Ед. Говореше с търпеливия менторски тон на човек, принуден непрекъснато да повтаря едно и също… предимно на хора, които би трябвало да го знаят. — Те мълчаха и в резултат на това загинаха шест милиона евреи. В нашата страна има подобен Холокост…
— Повече от хиляда бебета на ден — прекъсна го Далтън. Предишната пронизителност в гласа му бе изчезнала и сега звучеше ужасен и безнадеждно уморен. — Изтръгват ги от утробите на майките им и ръчичките им махат в знак на протест, докато умират.
— О, Господи! — рече Макгавърн. — Това е най-нелепото нещо, което съм…
— Тихо, Бил! — сопна се Лоуис.
— Каква е целта на този протест? — попита Ривърс.
— Както вероятно знаете — обясни Далтън, — градската управа се е съгласила да преразгледа местните наредби, които позволяват на „Грижи за жената“ да действат по този начин. Ще гласуват по въпроса в началото на ноември. Защитниците на абортите се страхуват, че Съвета може да хвърли пясък в механизма на тяхната смъртоносна машина, и затова са повикали Сюзан Дей — да се опита да „смаже механизма“. Ние свикваме нашите…