Репортерката отново поднесе микрофона на Ед.
— Ще има ли още протести, господин Дипно? — попита тя и на Ралф му хрумна, че младата жена може би проявява към Ед не само професионален интерес.
И защо не? Ед беше хубавец. Пък и Ан Ривърс едва ли знаеше за убедеността му, че Пурпурния крал и неговите центуриони са в Дери и се присъединяват към убийците на бебета от „Грижи за жената“.
— Протестите ще продължат, докато юридическата аномалия, отворила вратата за тази касапница, не се промени — отговори Ед. — Дано в аналите на следващия век да пише, че не всички американци са били примерни нацисти през този мрачен период в нашата история.
— Ще има ли насилие?
— Ние сме противници на насилието.
Двамата вече се гледаха в очите и Ралф си помисли, че Ан Ривърс има онова, което Каролин би нарекла „разкошни бедра“. Дан Далтън стоеше съвсем забравен.
— А когато идния месец Сюзан Дей пристигне в Дери, ще гарантирате ли безопасността й?
Ед се усмихна и Ралф си го представи такъв, какъвто беше в онзи горещ августовски следобед преди по-малко от месец — коленичил, сложил едната си ръка на раменете му и шепнещ: „Те горят зародишите в Нюпорт.“ Старецът потрепери.
— Не вярвам, че някой може да гарантира нещо в страна, където хиляди деца се изсмукват с вакуум от утробите на майките им — отговори Ед.
Ан Ривърс го погледна неуверено за миг, сякаш не можеше да реши дали да му зададе още един въпрос (и вероятно да поиска телефонния му номер), а после се обърна към камерата.
— Ан Ривърс, от главно управление на полицията в Дери.
Отново се появи Лизет Бенсън и нещо в ироничната извивка на устните й накара Ралф да си помисли, че вероятно той не е бил единственият, който е доловил взаимното привличане между репортер и интервюиран.
— Ще следим развитието на историята през целия ден — съобщи Лизет. — Бъдете с нас в новините в шест. В Огъста губернаторката Грета Пауърс отговори на обвиненията в…
Лоуис стана и изключи телевизора. Вторачи се за миг в потъмнелия екран, после въздъхна тежко, седна и рече:
— Имам компот от боровинки, но след всичко това едва ли ще ви е до него.
Двамата мъже поклатиха глави. Макгавърн погледна Ралф и отбеляза:
— Беше страшно.
Ралф кимна. Продължаваше да мисли как Ед крачеше напред-назад по мократа трева и удряше с юмрук по разтворената длан на другата си ръка.
— Как е възможно да го пуснат под гаранция и после да го интервюират по новините, сякаш е нормално човешко същество? — възмути се Лоуис. — След онова, което направи с горката Хелън? Боже мой, Ан Ривърс беше готова да го покани у тях на вечеря!
— Или да похапнат солени бисквитки в леглото — сухо добави Ралф.
— Обвинението в насилие и днешната история нямат нищо общо — рече Макгавърн — и можете да се обзаложите, че адвокатите на онези хапльовци ще продължат в същия дух.
— И дори обвинението беше в непристойно поведение — напомни им Ралф.
— Как може насилието да се тълкува като неприлично поведение? — попита Лоуис.
— Такова е само когато го упражняваш върху съпругата си — иронично поясни Макгавърн. — Според законите в Америка.
Лоуис започна нервно да кърши ръце, сетне взе снимката на господин Шаси, погледна я за миг и я остави на мястото й.
— Ами, законът е едно — рече тя — и аз ще бъда първата, която ще признае, че изобщо не го разбирам. Но някой трябва да им каже, че Ед е луд и бие съпругата си.
— Нямаш представа колко е луд — каза Ралф и им разказа какво се бе случило на летището предишното лято.
Това му отне десет минути. Когато свърши, двамата мълчаха и го гледаха с широко отворени очи.
— Какво? — неспокойно попита той. — Не ми ли вярвате? Смятате, че си го измислям?
— Разбира се, че ти вярвам — рече Лоуис. — Но бях… потресена. И уплашена.
— Ралф, мисля, че трябва да разкажеш това на Джон Лийдекър — обади се Макгавърн. — Не смятам, че той може да направи нещо, но като се имат предвид новите другарчета на Ед, трябва да му съобщиш тази информация.
Ралф внимателно обмисли предложението, после кимна и стана.
— Трябва да тръгвам. Искаш ли да дойдеш с мен, Лоуис?
Тя се замисли, сетне поклати глава.
— Уморена съм. И нещо… не се чувствам добре. Мисля да подремна.
— Добре. Наистина изглеждаш изтощена. И благодаря, че ни нахрани.
После импулсивно се наведе и целуна ъгълчето на устата й. Лоуис го погледна сепната и благодарна.
6.
Ралф изключи телевизора след близо шест часа, когато Лизет Бенсън свърши с вечерните новини и отстъпи място на спортния коментатор. Демонстрацията пред „Грижи за жената“ беше изместена на второ място. Голямата новина на вечерта беше твърдението, че губернаторката Грета Пауърс е взимала кокаин като студентка. Пък и нямаше нищо ново — само дето Дан Далтън сега беше представен като основната фигура в „Приятели на живота“. Ралф си помисли, че „фигурант“ е вероятно по-уместната дума. Паднало ли бе обвинението от Ед? Ако не беше, сигурно това скоро щеше да се случи — най-късно по Коледа. Един потенциално по-интересен въпрос беше какво мислеха работодателите на Ед за приключенията му. Едва ли щяха да се почувстват по-спокойни след всичко, станало днес, отколкото след обвиненията в насилие над съпругата му от миналия месец. Наскоро Ралф прочете, че лабораториите „Хокинс“ ще станат петият подобен научноизследователски център в североизточната част, който ще преработва ембрионална тъкан. Вероятно нямаше да се зарадват на информацията, че един от техните химици е бил арестуван, защото хвърлял кукли, пълни с фалшива кръв по клиника за аборти. И ако знаеха колко е смахнат всъщност…