— Здравей. Ед. Видях те днес по телевизията.
Това беше единственото, което измисли да каже. Ръката му се бе вкопчила в слушалката.
— Зарежи това, приятел. Само слушай внимателно. Онзи детектив, който ме арестува миналия месец… Лийдекър, ме посети. Всъщност току-що си тръгна.
Сърцето на Ралф се сви, ала това някак си не го изненада. В края на краищата посещението на Лийдекър не беше неочаквано, нали? Инспекторът беше силно заинтригуван от разказа на Ралф за случката на летището през лятото на 1992.
— Нима? — попита той, като се стараеше да не изглежда заинтригуван.
— Детектив Лийдекър смята, че според мен някои хора — или вероятно извънземни — изнасят от града зародиши с камиони. Каква налудничава идея, нали?
Ралф стоеше до дивана, нервно подръпвайки телефонния кабел. Осъзна, че вижда неясна червена светлина, излъчваща се от него. Сиянието пулсираше в ритъма на речта на Ед.
— Наговорил си му врели-некипели, приятел.
Ралф мълчеше.
— Това, че извика полицията, след като дадох на онази кучка урок, който напълно заслужаваше, не ме притесни — продължи Ед. — Отдадох го на… ами, на загриженост. Или си мислел, че ако е достатъчно благодарна, тя може да ти бутне от състрадание. В края на краищата ти си дърт, но още не си за юрския парк. Най-малкото си помислил, че ще ти даде да й пъхнеш един пръст.
Ралф не каза нищо.
— Така ли е, старче?
Ралф продължаваше да мълчи.
— Смяташ, че ще ме вбесиш с това мълчание? Зарежи тая работа — добави Ед, но наистина звучеше ядосан и изкаран от равновесие. Сякаш се обаждаше с предварително измислен сценарий и Ралф бе отказал да прочете репликите си. — Ти не можеш… По-добре не…
— Обаждането ми в полицията, след като преби Хелън, не те е разстроило, но днешният разговор с Лийдекър е успял да го стори. Защо, Ед? Започна ли най-после да си задаваш въпроси за поведението си? И може би за начина си на мислене?
Сега беше ред на Ед да замълчи.
— Ако не приемеш нещата сериозно, Ралф, това ще бъде най-голямата ти грешка… — дрезгаво прошепна той.
— Напротив, приемам ги съвсем сериозно. Видях какво направи днес и как преби съпругата си миналия месец… Видях те и какво направи на летището преди една година. И сега полицията знае. Изслушах те, Ед. А сега е твой ред. Ти си болен. Имаш някакво психическо разстройство, страдаш от самозаблуди…
— Не искам да слушам глупостите ти — изкрещя младият мъж.
— Недей. Можеш да затвориш. В края на краищата ти плащаш разговора. Но докато го направиш, ще продължавам да ти досаждам. Защото те харесвам, Ед. Искам отново да те харесвам. Умен си, независимо от умственото ти разстройство, и мисля, че ме разбираш. Лийдекър знае всичко и ще те наблюдава…
— Виждаш ли вече цветове? — прекъсна го Ед.
Гласът му отново бе станал спокоен. В същото време червеното сияние около телефона беше изчезнало.
— Какви цветове? — попита Ралф.
Ед се престори, че не е чул въпроса, а продължи да говори:
— Каза, че ме харесваш. И аз те харесвам. Ето защо ще ти дам един много ценен съвет. Навлизаш в дълбоки води и подводното течение носи неща, за които въображението ти е бедно. Мислиш, че съм луд, но не знаеш какво е лудостта. Нямаш ни най-малка представа. Но ще разбереш, ако продължаваш да се бъркаш в неща, които не те засягат. Повярвай.
— Какви са тези неща? — Ралф се опита да говори безгрижно, но продължи да стиска слушалката — толкова силно, че пръстите му пулсираха.
— Сили — отговори Ед. — В Дери действат определени сили, за които едва ли искаш да знаеш. Те са… ами, да кажем същества. Още не са те забелязали, но ако продължаваш да се занимаваш с мен, ще го направят. И това ще бъде крайно неприятно за теб. Повярвай.
Сили. Същества.
— Попита ме как съм разбрал за всичко това. Кой ми е казал? Спомняш ли си, Ралф?
— Да.
Не лъжеше. Това беше последното, което Ед му каза, преди да се ухили като водещ на телевизионна игра и да отиде да поздрави ченгетата. „Започнах да виждам цветове, откакто той дойде и ми каза… Ще поговорим за това по-късно.“
— Лекарят ми каза. Малкият плешив доктор. Мисля, че ще трябва да отговаряш пред него, ако отново си пъхаш носа в моите работи. Инак, Господ да ти е на помощ.
— Аха. Е, да видим. Първо Пурпурния крал и неговите центуриони, а сега плешивият доктор. Предполагам, че следващият ще бъде…
— Спести си сарказма, Ралф. Само стой далеч от мен и от моите интереси. Стой надалеч.
Чу се изщракване и гласът на Ед заглъхна. Ралф дълго гледа слушалката в ръката си, после бавно я окачи на апарата.
„Стой далеч от мен и от моите интереси.“