— Попитай го какво вози под покривалото! — изкрещя внезапно Ед и посочи към камиона. Проблесна мълния и за миг белезите от акне по лицето му изпъкнаха като на някаква странна релефна карта. Проехтя гръм. — Хей, хей, Сюзън Дей! — затананика той с писклив, детински глас, от който Ралф го полазиха тръпки. — Колко дечица си убила, брей?
— Хич не е в шок — заяви мъжагата. — Направо си е луд за връзване. И като дойдат ченгетата, ще се погрижа да го приберат където трябва.
Ралф се озърна и видя синия брезент, покриващ ремаркето на камиона. Беше привързан с яркожълти въжета. Под него изпъкваха закръглени форми.
— Ралф? — обади се плах гласец.
Той погледна наляво и видя Дорънс Марстелър — деветдесет и няколко годишен, безспорно най-старият сред компанията от Харис Авеню — да стои току зад камиона на едрия мъжага. Държеше книга с меки корици и нервно я мачкаше, от което тя бе заприличала на баница. Ралф предположи, че това е стихосбирка, защото не бе виждал стария Дорънс да чете нещо друго, освен поезия. А може би и изобщо не четеше; може би просто обичаше да държи книгите и да се взира в красиво подредените слова.
— Ралф, какво има? Какво става?
В небето отново проблясна мълния — пурпурно-бяла ивица електричество. Дорънс вдигна поглед към нея, сякаш не бе съвсем сигурен къде се намира, кой е или какво вижда. Старецът изстена вътрешно.
— Дорънс… — започна той, но внезапно Ед се мушна под него като диво животно, което е лежало кротко само за да събере сили. Ралф се олюля, но успя да го притисне отново към нагънатия капак на датсуна. Почувства, че се паникьосва — не знаеше какво да прави по-нататък и как да го стори. Толкова много неща ставаха наведнъж. Усещаше как мускулите на Ед сякаш бръмчат в хватката му; сякаш бе погълнал някоя от мълниите, които сега раздираха небето.
— Ралф? — обади се отново Дорънс със същия тих, но разтревожен глас. — На твое място не бих го докосвал повече. Не виждам ръцете ти.
Чудесно, няма що. Сега трябваше да се разправя с още един откачен. Само това му липсваше. Ралф погледна ръцете си, после Дорънс.
— Какви ги дрънкаш?
— Ръцете ти — каза Дорънс търпеливо. — Ръцете ти не се…
— Не ти е тук мястото — защо не се пръждосаш?
Старецът малко живна при тези думи.
— Да! — промълви като човек, който току-що е осъзнал велика истина. — Точно това трябва да направя! — Заотстъпва заднешком, а когато отново прогърмя, трепна и сложи книгата на главата си. Ралф успя да зърне заглавието, написано с яркочервени букви: „Изборът на комарджията“. — И ти трябва да направиш същото, Ралф. Не ти трябва да се забъркваш в работите на онези. Вероятно ще си изпатиш.
— Какви ги…
Но преди да довърши. Дорънс му обърна гръб и хукна към мястото за пикници, а оредялата му бяла коса — ефирна като на новородено бебе — се развяваше от вятъра, предвещаващ приближаващата бурята.
„Един проблем по-малко“ — помисли си Ралф, но облекчението му не трая дълго. Дорънс бе отвлякъл за малко вниманието на Ед, но сега очите му отново хвърляха мълнии към дебелака.
— Скапан лизач! — изкрещя внезапно. — Чукал си майка си и си я лизал!
Огромното чело на дебелака се смръщи:
— Какво?!
Очите на Ед се върнаха на Ралф, когото най-сетне явно разпозна.
— Питай го какво кара! Или още по-добре — накарай тоя духач и убиец да ти покаже!
Ралф погледна едрия мъж.
— Какво има под брезента?
— Какво ти влиза в работата? — сопна се дебелакът, явно опитвайки се да звучи нахакано. Съзря лудостта в очите на Ед Дипно и направи още две несигурни крачки назад.
— На мен не, но на него явно му влиза в работата — каза Ралф, кимвайки към младия мъж. — Само ми помогни да го успокоим, става ли?
— Познаваш ли го?
— Убиец! — повтори Ед и този път напорът му бе толкова силен, че изтласка стареца назад. Но все пак имаше някаква промяна. Сякаш очите му вече не блуждаеха. Заприлича на предишния Ед… или може би Ралф си въобразяваше.
— Убиец! Убиец на бебета!
— Господи, що за шантав брътвеж! — възкликна дебелакът, но все пак отиде до ремаркето, с рязко дръпване откачи едно от въжетата и повдигна брезента. Отдолу се показаха четири варела, на всеки от които пишеше „ПРОТИВ ПЛЕВЕЛИ“.
— Естествен тор — обясни мъжагата; очите му се стрелкаха от Ед към Ралф и обратно. Докосна периферията на градинарската си шапка. — Цял ден съм обработвал няколко нови цветни лехи пред психиатричното отделение на Дери… дето няма да е зле да прекараш известно време, приятелче.