Бездомникът го погледна неуверено, сякаш не можеше да реши дали си губи времето, сетне се вторачи в Ралф.
— Имате ли дребни пари, господине? Трябва да отида в Декстър. Чичо ми ме извика в приюта на Нийболт Стрийт и каза, че мога да си възвърна предишната работа в завода, но само ако…
— Изчезвай, приятел — прекъсна го Бил.
Алкохоликът му хвърли бегъл и тревожен поглед, после кръвясалите му очи отново се насочиха към Ралф.
— Работата е хубава. Мога да я получа пак, но само ако стигна дотам. Има един автобус.
Ралф бръкна в джоба си, намери четвърт долар и десет цента и ги пусна в протегнатата ръка. Мъжът се ухили. Ралф изпита огромно облекчение.
— Хей, страхотно. Благодаря, господине.
— Няма защо.
Пияницата се затътри по посока на евтиния магазин, където винаги имаше алкохол.
„О, по дяволите, Ралф, не можеш ли да бъдеш малко по-милосърден и във въображението си? — запита се той. Обзалагам се, че няма да отиде на автобусната спирка.“
Вярно, но Ралф бе живял достатъчно дълго, за да знае, че между милосърдното мислене и илюзиите има огромна разлика. Ако алкохоликът с тъмнозеления ореол отидеше на автобусната спирка, то Ралф щеше а замине за Вашингтон, за да стане държавен секретар.
— Не трябваше да го правиш — скара му се Макгавърн. С това само насърчаваш такива като него.
— Предполагам — уморено се съгласи Ралф.
— Какво казваше, когато ни прекъснаха така грубо?
Идеята да сподели с Макгавърн виденията си за ореолите сега изглеждаше невероятно неуместна и Ралф не можеше да проумее как му беше хрумнало. Безсънието, разбира се — това беше единственият отговор. Недоспиването си бе направило лоша шега със способността му да преценява правилно, както и с краткотрайната му памет и възприятията.
— Сутринта получих нещо по пощата — отговори той. — Мислех, че може да те развесели.
Подаде му картичката. Бил я прочете два пъти. Сетне на продълговатото му конско лице разцъфна широка усмивка. Съчетанието от облекчение и неподправена радост в изражението му накара Ралф веднага да му прости егоистичните изблици. Беше лесно да забрави, че Макгавърн можеше да бъде щедър и същевременно надут.
— Страхотно, а? Намерила си е работа.
— Да. Искам да го отпразнуваме с обяд. Има едно приятно заведение на две врати от „Райт Ейд“. Нарича се „Изгрев, залез“. Може би е прекалено натруфено, но…
— Благодаря, ала обещах на племенницата на Боб да отида и да поседя при него. Горкият няма ни най-малка представа кой съм, но това няма значение. Важното е, че знам кой е той.
— Да.
Все още усмихнат, Макгавърн отново прегледа картичката и заяви:
— Обзалагам се на пет долара, че тя ще се върне при онзи ненормален тип, съпруга си… Но бих се радвал, ако изгубя баса. Предполагам, че това звучи налудничаво.
— Малко — съгласи се Ралф, но само защото знаеше, че Макгавърн иска да чуе точно това.
Всъщност мислеше, че Бил е описал собствения си характер и мироглед по-сбито, отколкото би го направил самият Ралф.
— Хубаво е да знаеш, че положението на някого се оправя, вместо да се влошава, нали?
— Така е.
— Лоуис видя ли картичката? Ралф поклати глава.
— Не е вкъщи. Но ще й я покажа веднага щом я видя.
— Направи го. Спиш ли по-добре, Ралф?
— Справям се някак.
— Хубаво. Изглеждаш много по-добре. Укрепнал. Не бива да се предаваме, Ралф. Това е най-важното. Не съм ли прав?
— Да — въздъхна Ралф.
3.
Два дни по-късно той седеше до кухненската си маса, бавно ядеше овесени ядки, които всъщност не искаше (но по някакъв неясен начин предполагаше, че са полезни за него), и гледаше първата страница на „Дери Нюз“. Беше прочел набързо уводната статия, но погледът му се връщаше към снимката, която сякаш въплъщаваше всички неприятни чувства, обсебили го през последния месец, без да намира обяснение за тях.
Мислеше, че заглавието — „Демонстрацията пред «Грижи за жената» предизвиква насилие“ — не отговаря на съдържанието на статията, но това не го изненада. От години четеше този вестник и бе свикнал с неговите пристрастия, които включваха твърда позиция срещу абортите. Въпреки това вестникът се разграничаваше от „Приятели на живота“. Привържениците на тази организация се бяха струпали на паркинга между „Грижи за жената“ и градската болница и чакаха групата от около двеста защитници на свободния избор, които минаваха през града. Повечето демонстранти носеха лозунги със снимки на Сюзан Дей и надписи „Избор, а не страх“.
Идеята им беше да съберат поддръжници — все едно лавина, търкаляща се надолу по хълм. Пред „Грижи за жената“ щеше да се проведе кратък митинг, чиято цел беше да подготви хората за пристигането на Сюзан Дей, последван от закуска и освежителни напитки. Но митингът така и не се състоя. Когато привържениците на свободния избор наближиха паркинга, „Приятели на живота“ се втурнаха и блокираха пътя им, издигайки пред гърдите си като щит лозунгите „убийството си е убийство“, „Сюзан Дей, стой настрана“ и „Спрете клането на невинни“.