— Мислите ли, че ще възникне проблем?
— Ще бъде напрегнато — каза Гретхен. — Тя има пет-шест телохранители и те ни изпращат факсове с всички заплахи, които е получила от Дери. Това е нещо обичайно, защото от години Сюзан Дей е трън в очите на много хора. Държат ни в течение, но освен това искат да се уверят, че нейната безопасност е задължение и на „Грижи за жената“.
Ралф понечи да попита дали е имало много заплахи, но вече знаеше отговора на този въпрос. Беше живял в Дери седемдесет години и му беше ясно, че положението е опасно. Разбира се, така беше в множество градове, но в Дери грозотата сякаш имаше допълнителни измерения. Хелън го наричаше роден дом. И за Ралф беше роден, но…
Осъзна, че си спомня нещо, което се бе случило преди почти десет години, наскоро след като бе свършил ежегодният фестивал. Три момчета бяха хвърлили в река Кендъскийг един млад хомосексуалист на име Ейдриън Мелън, след като неколкократно го бяха наръгали с нож. Говореше се, че стояли на моста зад бар „Сокол“ и го гледали как умира. Казали на полицаите, че не им харесала шапката, която носел. Това също беше Дери и само един глупак би пренебрегнал този факт.
Сякаш воден от спомена, Ралф отново погледна снимката на първата страница в днешния вестник — Хамилтън Девънпорт с вдигнат юмрук и Даниел Далтън с окървавен нос и замъглен поглед.
— Колко заплахи са й били отправени? — попита той. — Над десетина?
— Около трийсет — отговори Гретхен. — Разбира се, нейните телохранители са приели сериозно само пет-шест от тях. Има две заплахи, че ще взривят Градския център, ако Сюзан Дей не се откаже да изнася речта. Другата е от някакъв тип, който твърди, че имал голям воден пистолет, пълен с киселина. „Ако те уцеля в лицето, и приятелките ти, лесбийките няма да могат да те погледнат, без да повърнат“ били думите му.
— Страхотно — отбеляза Ралф.
— Това ме подсеща за целта на посещението ни — каза Гретхен, започна да рови в чантата си, извади флакон с червено капаче и го сложи на масата. — Малък подарък от твоите благодарни приятели от „Грижи за жената“.
Ралф взе флакона. На едната страна имаше картинка на жена, която пръскаше с газ някакъв мъж с нахлупена до очите шапка и домино, а на другата с яркочервени главни букви пишеше „ТЕЛОХРАНИТЕЛ“.
— Какво е това? — попита той. — Палка?
— Не — отговори Гретхен. — Законът в Мейн забранява палката. Това е нещо по-безобидно… но ако напръскаш някого в лицето, поне пет минути няма да помисли да те тормози. Раздразва очите и причинява гадене.
Ралф махна капачето на флакона, погледна червената аерозолна пръскалка и пак го затвори.
— Господи, за какво ми е това?
— Защото официално си назначен за центурион — заяви Гретхен.
— За какво?
— Центурион — повтори Хелън. Натали спеше дълбоко в ръцете й и Ралф осъзна, че ореолите са изчезнали. — Така „Приятели на живота“ наричат най-големите си врагове — водачите на опозицията.
— Аха. Сега разбирам. В деня, когато те преби, Ед говореше за някакви хора, които наричаше центуриони. Тогава ми каза много неща и всичките бяха налудничави.
— Да, Ед е в дъното на цялата тази история и наистина е луд — рече Хелън. — Според нас той е споменавал за центурионите на малък кръг вътрешни хора, смахнати като него. Мисля, че останалите привърженици на „Приятели на живота“ нямат представа за това. До преди един месец и ти не знаеше, че е луд, нали?
Ралф поклати глава.
— Лабораториите „Хокинс“ най-после са го уволнили — добави Хелън. — Вчера. Държали са го колкото могат, защото той е добър специалист и са инвестирали в него, но накрая са го освободили. Ще му изплатят тримесечна заплата… Не е зле за един тип, който бие съпругата си и хвърля кукли, пълни с фалшива кръв, по прозорците на местната клиника за жени. Последната демонстрация била капката, която преляла чашата. Откакто се свърза с „Приятели на живота“, го арестуват за трети или за четвърти път.
— Имаш шпионин, нали? — попита Ралф. — Ето откъде знаеш всичко това.
Гретхен се усмихна.
— Ние не сме единствените, които имат хора там. Дори се шегуваме, че всъщност те не са „Приятели на живота“, а шайка двойни агенти. Местната полиция има човек, щатската — също. По дяволите, може би дори ФБР е внедрило някого. Лесно е да се проникне в средите им. Ралф, защото „Приятели на живота“ са убедени, че всеки е на тяхна страна. Но нашият човек е единственият, който се издигнал, и според него Даниел Далтън е само опашката, която Ед Дипно размахва.
— Мисля, че това беше първият път, когато ги видях заедно по телевизията — отбеляза Ралф.