Гретхен стана, събра чашите, занесе ги на мивката и започна да ги мие.
— Аз съм активистка на женското движение от тринайсет години и съм виждала множество смахнати неща, но това е върхът. Внушил е на онези тъпанари, че жените в Дери правят аборти пряко волята си и преди да са разбрали дали са бременни, центурионите идват и отмъкват бебетата им.
— Казал ли им е за крематориума в Нюпорт? — попита Ралф. — За онзи, в който изгарят бебетата?
Гретхен се обърна и го погледна с широко отворени очи.
— Откъде знаеш това?
— Ами, Ед ми каза. През юли деветдесет и втора.
Поколеба се за миг, сетне им разказа за деня, когато се бяха срещнали на летището и Ед бе обвинил шофьора на камиона, че изнася мъртви бебета във варели с надпис „Против плевели“. Хелън слушаше мълчаливо, а очите й все повече се разширяваха.
— Ед разправяше същото и в деня, когато те преби — завърши той, — но дотогава го бе разкрасил значително.
— Ето защо се е съсредоточил върху теб — рече Гретхен, — обаче това всъщност няма значение. Важното е, че е дал на смахнатите си приятели списък на така наречените центуриони. Не знаем всички, които са включени в него, но там фигурираме аз, Хелън, Сюзан Дей и, разбира се… ти.
„Защо аз“ — понечи да попита Ралф, после отново осъзна, че това е още един безсмислен въпрос. Може би Ед го беше взел на прицел, защото Ралф се обади на ченгетата за побоя над Хелън, но по-вероятно беше да няма разбираема причина. Масовият убиец Дейвид Берковиц — известен още като Сина на Сам — твърдял, че понякога убива по указания на кучето си.
— Какво очаквате да опитат? — заинтересува се Ралф. — Въоръжено нападение като във филм с Чък Норис?
Той се усмихна, но Хелън остана сериозна.
— Работата е там, че не знаем какво може да опитат — отвърна тя. — Най-вероятният отговор е, че няма да предприемат нищо. Но на Ед или на някой друг може да му хрумне да се опита да те бутне от прозореца на кухнята ти. Този спрей е само разреден сълзотворен газ. Малка застраховка, това е всичко.
— Застраховка — замислено повтори Ралф.
— Ти си в отбрано общество — уморено се усмихна Хелън. — Единственият друг мъж в списъка с центурионите, за когото знаем, е кметът Коен.
— Дадохте ли му такова нещо? — попита Ралф и посочи флакона, който не изглеждаше по-заплашителен от безплатните мостри с пяна за бръснене, пристигащи от време на време по пощата.
— Не беше необходимо — отговори Гретхен и пак погледна часовника си. Хелън забеляза жеста й и стана, като държеше спящото бебе. — Той има разрешително за носене на оръжие.
— Откъде знаете? — учуди се Ралф.
— Проверихме досиетата в Градския съвет — ухили се тя. — Тази информация е достъпна за всеки.
— Аха — каза Ралф и изведнъж му хрумна нещо. — Ами Ед? Проверихте ли и за него?
— Не. Но хора като Ед обикновено не подават заявления за подобни разрешителни, след като преминат определена граница… Нали се сещаш?
— Да — отговори Ралф и също стана. — А вие, момичета? Пазите ли се?
— И още как.
Той кимна, но не остана доволен от отговора. В гласа й прозвуча леко покровителствена нотка, която не му хареса, сякаш самият въпрос беше глупав. Но съвсем не беше така и ако Гретхен не го осъзнаваше, щеше да си има големи неприятности.
— Надявам се. Може ли да занеса Натали до долу, Хелън?
— По-добре недей. Ще я събудиш. Ще носиш ли спрея със себе си, Ралф? Направи го заради мен. Не мога да понеса мисълта, че биха могли да те наранят само защото си се опитал да ми помогнеш. Пък и Ед е напълно откачен.
— Ще помисля по въпроса.
— Добре — каза тя и го погледна изпитателно. — Изглеждаш много по-добре от последния път, когато те видях. Започнал си да спиш, нали?
— Ами, да ти кажа право, още имам проблеми, но сигурно се оправям, защото хората непрекъснато ми казват, че видът ми е по-добър.
Хелън се надигна на пръсти и го целуна в ъгълчето на устата.
— Ще поддържаме връзка, нали?
— Ще изпълня обещанието си, ако и ти изпълниш своето.
Тя се усмихна.
— Можеш да разчиташ на това, Ралф. Ти си най-милият центурион, когото познавам.
Тримата се разсмяха толкова силно, че Натали се събуди и ги огледа сънено и изненадано.
6.
След като изпрати жените (на задната броня на колата на Гретхен Тилбъри имаше лепенка с надпис „АЗ СЪМ ЗА СВОБОДНИЯ ИЗБОР И ГЛАСУВАМ!“), Ралф бавно се изкачи на втория етаж. Умората сякаш беше невидима тежест, която го караше да влачи крака. Влезе в кухнята и първо погледна вазата с цветята, опитвайки се отново да съзре онази странна и великолепна зелена мъгла, издигаща се от стеблата. Нищо. Взе флакончето с газта и пак разгледа картинката. Една нападната жена, която героично се отбранява срещу злодея — мъж с нахлупена до очите шапка и домино. Никакви оттенъци на сиво — само черно и бяло.