Сякаш целият гняв се беше оттекъл от Кастор изведнъж. Вместо да крещи, сега той умоляваше.
— Помислял ли си, че това, което тя се опитва да направи в Подземния свят, може не само да донесе мир между Династиите, но също и да върне Хектор на това семейство? Изгубихме толкова много хора. Аякс, Айлийн, Пандора. — Гласът на Кастор се пречупи, когато изрече името на малката си сестра. Смъртта й все още беше твърде скорошна и за двамата. — Хелън се изправя пред нещо, което никой от нас не може да си представи, и се нуждае от всеки грам сила, която има, за да оцелее. Заради всички ни.
— Но аз мога да й помогна — умолително изрече в отговор Лукас: имаше нужда баща му да е на негова страна. — Не мога да я последвам долу в Подземния свят, но мога да я изслушвам и подкрепям.
— Мислиш си, че й помагаш, но я убиваш — каза Кастор, като клатеше тъжно глава. — Може и да си успокоил чувствата си към нея, но тя не може да се справи с чувствата си към теб. Ти си й братовчед и вината я разкъсва. Защо единствен ти не можеш да видиш това? Има хиляди причини, поради които трябва да стоиш надалече, но ако никоя от тях няма значение за теб, най-малкото стой далече от Хелън, защото това е най-доброто за нея.
Лукас искаше да възрази, но не можеше. Спомни си как Хелън му бе казала, че ще „плати за това по-късно“, ако говори с него за Подземния свят. Баща му имаше право. Колкото по-близки ставаха двамата, толкова повече той нараняваше Хелън. От всички доводи, които беше изтъкнал баща му, именно този засегна Лукас най-дълбоко. Отиде, тътрейки крака, до кушетката и седна отново, за да не види баща му, че краката му треперят.
— Какво трябва да направя? — Лукас беше напълно объркан. — Това е като вода, която тече надолу. Тя просто се лее към мен. И аз не мога да я отблъсна.
— Тогава построй бент. — Кастор въздъхна и седна срещу Лукас, като триеше с ръце мазилка от лицето си. Изглеждаше по-дребен. Сякаш току-що беше изгубил спора, макар да беше спечелил, отнемайки всичко от Лукас. — Ти трябва да си този, който да прекрати това. Никакво взаимно доверяване, никакво флиртуване в училище, и никакви тихи разговори в тъмни коридори. Трябва да я накараш да те намрази, синко.
Хелън и Касандра работеха в библиотеката, опитвайки се да намерят нещо — каквото и да е — което да помогне на Хелън в Подземния свят. Беше следобед, преминал в безсилно раздразнение. Колкото повече четяха двете момичета, толкова повече се убеждаваха, че половината неща за Хадес са писани от средновековни писари под влиянието на сериозни наркотици.
— Някога да си виждала говорещи, подобни на скелети призрачни коне в царството на Хадес? — попита Касандра скептично.
— Не. Никакви говорещи скелети. Включително коне — отвърна Хелън, като търкаше очи.
— Мисля, че можем да сложим това към купчината с означение „определено е бил надрусан.“ — Касандра остави свитъка и се взря в Хелън за няколко мига. — Как се чувстваш?
Хелън сви рамене и поклати глава: нямаше желание да говори за това. Откакто Кастор бе хванал нея и Лукас пред спалнята на Лукас, тя стъпваше на пръсти из къщата на семейство Делос.
В Подземния свят Хелън можеше да разчита на поне една-две нощи седмично, в които вървеше по безкраен бряг, който никога не водеше до океан. Безкрайният бряг я дразнеше, защото тя знаеше, че няма да стигне доникъде, но в сравнение с това, да бъде хваната като в капан в адската къща, си беше направо почивка. Не знаеше още колко време може да го понесе, и не можеше да говори за това с никого. Как да обясни чудатото вълнено палто и ярките прасковени завеси, без да прозвучи нелепо?
— Мисля, че е добре да се прибера вкъщи и да хапна нещо — каза Хелън, опитвайки се да не мисли за нощта, която я очакваше.
— Но днес е неделя. Не вечеряш ли тук?
— Ъм. Не мисля, че баща ти иска още да се навъртам тук. — Не мисля, че и Лукас го иска, помисли си тя. Не я беше поглеждал от деня, когато Кастор ги беше хванал прегърнати, макар че Хелън се беше опитала няколко пъти да му се усмихне в коридора в училище. Просто я беше подминал, все едно я нямаше там.
— Това са глупости — отговори Касандра твърдо. — Ти си част от това семейство. И ако не дойдеш на вечеря, мама ще се обиди.
Тя заобиколи масата и хвана Хелън за ръката, извеждайки я от кабинета. Хелън беше толкова изненадана от нетипично топлия жест на Касандра, че я последва тихо.
Беше по-късно, отколкото момичетата мислеха, и вечерята започваше. Джейсън, Ариадна, Палас, Ноел, Кастор и Лукас вече бяха насядали. Касандра зае обичайното си място до баща си, и единственото останало място на пейката беше между Ариадна и Лукас.