Объркана от незнанието дали си е въобразила цялото преживяване или не, Хелън остана да седи в подгизналото си легло няколко минути, и слушаше как баща й осакатява „Целувка“ на Принс, докато приготвяше закуската.
Джери бъркаше половината текст — което означаваше, че е в страхотно настроение. Нещата между него и Кейт вървяха много добре: толкова добре, че Хелън почти не беше виждала баща си през последните три седмици. Дори дългогодишната им система на седмично редуване за готвенето беше напълно зарязана, но това устройваше Хелън. Искаше баща й да е щастлив.
Джери повтори реда „не е нужно да си красива“ четири поредни пъти, вероятно защото не можеше да си спомни никоя от другите думи. Хелън се усмихна и поклати глава, като благодари на късмета си, че се събужда в присъствието на баща като Джери, макар той да пееше ужасно. Нямаше представа защо той никога не успяваше да запомни правилно думите на песните, но подозираше, че има нещо общо с това, да си родител. От ничии родители не се очакваше да пеят песните на Принс добре. Щеше да е обезпокоително, ако го правеха.
Отмятайки завивките си, Хелън се впусна в чистене. Преди две седмици Клеър я беше завела във вътрешността на острова, за да си купи от онези специални найлонови чаршафи, каквито използват майките, като деца, подмокрящи леглото си, като пътьом подхвърляше всевъзможни шеги за Принцесата и граховото зърно2. Хелън нямаше нищо против. Купуването на чаршафите беше неудобно и ужасно смущаващо, но необходимо, тъй като всяка нощ тя се връщаше от Подземния свят или окървавена, или покрита с тиня.
Изправи се и започна да смъква чаршафите от леглото си възможно най-бързо. В пералното помещение смъкна калните си боксерки и изхвърли раздраната си тениска, като сложи за пране всичко, което можеше да бъде спасено. Взе си бърз душ, а после се върна обратно по стъпките си с парцал, за да почисти мръсните отпечатъци, които беше оставила по пода.
Преди няколко дни беше обмисляла да използва светкавичната си бързина като Потомка, за да извършва този нов и дразнещ сутрешен ритуал по почистването, но реши, че това вероятно ще изплаши баща й до смърт, ако някога я завари да го прави. Вместо това Хелън трябваше или да става с пукването на зората, или да търчи наоколо с нормална човешка скорост, за да прикрие следите си, както правеше тази сутрин. Вече закъсняваща, Хелън се напъха с усилие в някакви джинси, преди да беше изсъхнала напълно, докато се опитваше да нахлузи един пуловер през влажната си коса. В стаята й беше толкова студено, че връхчетата на ушите й започваха да се вкочаняват.
— Лени! Закуската ти изстива! — извика Джери нагоре към стълбите.
— О, за… Мамка му! — изруга Хелън, когато се препъна в чантата с учебниците си. Още не беше облякла докрай пуловера си и той все още покриваше лицето й и държеше ръцете й приковани над главата.
След като в продължение на един миг се мята наоколо като кукла, Хелън отново намери опора и спря, за да се присмее на себе си, питайки се как една полубогиня може да е толкова ужасно непохватна. Предположи, че сигурно имаше нещо общо с факта, че беше толкова уморена. Оправи дрехите си, грабна нещата си за училище и слезе тичешком по стълбите, преди баща й пак да запее „Целувка“.
Джери направо се беше увлякъл със закуската. Имаше яйца, бекон, наденици, овесена каша с ядки и сушени череши, и, разбира се, тиквени палачинки. Тиквените палачинки бяха любими на Джери и Хелън, но около Хелоуин, който беше само след около седмица и половина, в менюто влизаше всичко, в което се съдържаше тиква. Между двамата имаше нещо като съревнование. Започваше с печени тиквени семки и стигаше чак до супи и кнедли. Който намереше начин тайно да сложи тиква в някое ястие, без да го хванат, беше победител.
Цялата история с тиквата беше започнала, когато Хелън беше малка. Един октомври тя се беше оплакала на баща си, че тиквите се използват само за украса, и макар да обичаше тиквените фенери, това все пак си беше голямо прахосване на храна. Джери се бе съгласил, и двамата решиха да започнат да ядат тиквите, вместо само да ги издълбават и после да ги изхвърлят.
2
Игра на думи —