— Е, можеше поне да си сложиш малко руж или нещо подобно. Бяла си като платно.
— Знам, че изглеждам ужасно. Но си имам други грижи на главата. Цялата тази работа със спускането в Подземния свят не е никак фасулска, знаеш.
— Тогава не се спускай всяка нощ! — възкликна Клеър, сякаш беше очевидно. — Вземи си почивка, когато ти е нужна! Очевидно няма да разрешиш този проблем за няколко седмици!
— Смяташ, че би трябвало да се отнасям към Фуриите като към работа на половин ден? — изкрещя Хелън в отговор, най-после успявайки да проговори.
— Да! — изкрещя Клеър в отговор, и тъй като обикновено тя бе по-добра в крещенето от кажи-речи всички, Хелън се отдръпна и се сви на мястото си, стресната от гнева на миниатюрната си приятелка. — Примирявам се с това от три седмици и ми писна! Никога няма да намериш Фуриите, ако си толкова уморена, че даже не можеш да видиш собствените си големи, глупави крака!
След кратка пауза Хелън избухна в смях. Клеър се опита да запази сериозно изражение, но накрая се предаде и се разсмя с удивителния си смях, докато спираха на училищния паркинг.
— Никой няма да се разочарова от теб, ако решиш да ограничиш пътуванията си до Подземния свят до един-два пъти седмично, нали знаеш — каза тихо Клеър, докато излизаха от колата и се отправяха към входната врата на училището. — Не мога да повярвам, че изобщо можеш да се заставиш да слезеш там долу. Не мисля, че аз бих могла да го направя. — Клеър потръпна, спомняйки си собствения си неотдавнашен досег със смъртта, когато Мат удари Лукас с колата си. Клеър без малко не беше загинала при злополуката, а душата й се беше спуснала до сухите земи — покрайнините на Подземния свят. Спомените за онова място все още я плашеха, седмици по-късно.
— Щеше, ако ти се налагаше, Гиг. Но и без друго не става така. Това не е нещо, което решавам да правя. — Хелън преметна ръка през раменете на Клеър, за да я измъкне от разстройващите спомени за жаждата и самотата на сухите земи. — Просто заспивам и се озовавам там. Още не знам как да го контролирам.
— Защо Касандра не знае? Тя е толкова умна и прави много проучвания — каза Клеър заядливо. Хелън поклати глава, питайки се дали наистина иска да застава насред враждата между Клеър и Касандра.
— Не обвинявай Касандра — каза тя внимателно. — Не съществуват точни указания за спускане в Подземния свят. Поне Касандра и аз не намерихме такива в онази купчина с текстове на древногръцки и латински, които семейство Делос нарича „архиви“. Тя прави всичко по силите си.
— Тогава това решава въпроса — каза Клеър, като скръсти ръце и убедено присви очи.
— Какво решава? — попита Хелън разтревожено, докато въртеше цифровата комбинация на шкафчето си.
— Ти и Касандра не можете да се справите с това сами. Имате нужда от помощ. Независимо дали Касандра ме иска или не, ще помагам. — Клеър сви рамене, сякаш въпросът беше решен, което със сигурност не беше така.
Касандра настояваше, че архивите са предназначени само за оракулите и за жриците и жреците на Аполон, въпреки факта, че от около три хиляди години и половина не беше имало никакви истински жреци или жрици на Аполон. Мат, Клеър, Джейсън и Ариадна многократно бяха предложили да помогнат на Касандра, но тя не приемаше, защото това щеше да влезе в разрез с традицията, а за един Потомък нарушаването на традицията беше нещо, което не биваше да се пренебрегва.
Богините на Съдбата имаха зъб на Потомците като цяло, но онези Потомци, които нарушаваха традицията, обикновено попадаха в списъка на особено омразните на Съдбата. Освен това, на повечето от тези архиви бе направено заклинание, което ги защитаваше от непосветените. Единствената причина, поради която Касандра изобщо допускаше Хелън в библиотеката, беше, защото никой не се сещаше за заклинание, което можеше да й навреди. Хелън бе закриляна от Пояса на Афродита. В реалния свят беше неуязвима за почти всичко. Но Клеър определено не беше.
Хелън последва упоритата си приятелка надолу по коридора, чувствайки как раменете й се прегърбват все повече с всяка стъпка. Беше й омразна мисълта да се противопостави на Касандра, но когато Клеър си наумеше нещо, беше безсмислено да се спори с нея. Хелън просто се надяваше, че каквото и да планираше Клеър, то няма да я остави сполетяна от циреи или въшки, или нещо също толкова ужасно. Клеър можеше да пострада сериозно.