Думите му напомниха на Бен за собствения му брат.
— Някои се сблъскват с това на шестнадесет.
— Не и този. Анализът на Тес води не само към един психопат, но и към един незрял човек.
— Значи трябва да започнем да мислим като деца.
— Вероятно е взел една доза, преди да отиде при Мери Бет Морисън. — Ед започна да крачи из стаята. — Станало е точно така, както тя казва — хленчел е като дете, на което са счупили любимата играчка. И какво прави тогава такова момче?
— Счупва играчката на някой друг.
— Точно в целта. — Ед се обърна към него. — Ти ще станеш страхотен баща.
— Благодаря. Виж какво, изнасилванията и нападенията, които са станали след случая с Морисън, нямат същия почерк.
— Знам. — Нали и той бе чел дума по дума всеки рапорт с надеждата да намери някаква връзка. — Може би не е нападнал друга жена, но това не значи, че изобщо не е нападал. Знаеш, че когато на един изнасилвач му се попречи да продължи, той става много нервен и разгневен. А този е дете. Трябва да си го изкара на някого.
— Искаш да кажеш, че е готов да се сбие с някой, с някое друго дете например?
— Искам да кажа, че ще се ориентира към по-слаб, към такъв, когото мисли за по-слаб от себе си. И ще се почувства по-добре, ако това е човек, когото познава.
— Значи трябва да проверим рапортите за телесни наранявания през последните дни.
— И болниците. Не мисля, че би го задоволило едно малко сбиване.
— Започна да мислиш като Тес — усмихна му се Бен. — Затова те обичам. Сигурно е тя — каза той, когато телефонът иззвъня. — Казах й да ми се обади, като се прибере вкъщи.
— Кажи й да взема калций.
Ед отново пое папката. Но тонът на Бен го накара да я остави.
— Кога? Имаш ли адреса? Ти и Ренок ще пазите тук, а ние ще го приберем. Слушай, Лоуенщайн, пет пари не давам кой… Кой? Господи Исусе Христе! — Бен прокара ръка по лицето си и се опита да помисли; — Иди при съдията Мейтер. Той е републиканец. Не, не се шегувам. Искам заповедта за обиск да е в ръцете ми след един час или ще отидем без нея.
Бен затвори. Ако се наложеше да рискуват, можеше и да стане така, все едно че са пили голяма глътка студена вода. Затова му трябваше една бърза голяма водка.
— Идентифицирали са скицата. Едно момче от болницата в Джорджтаун е познало в нея съученика си, който се е опита да го удуши. Учи в „Сент Джеймс“. Капитанът е пратил при него човек да запише показанията му.
— Имаме ли името му?
— Според показанията на момчето това е Джерълд Хайдън. Живее в средата на квадрата очертан от Билингс.
— Тогава да тръгваме.
— За този ще трябва да вървим по каналния ред, партньоре.
— Майната му на каналния ред.
Бен не си направи труда да му каже, че винаги Ед е бил този, който е настоявал да спазват правилата.
— Момчето е син на Чарлтън Хайдън, изборът на народа.
Ед се втренчи в него за няколко дълги секунди.
— Ще се кача при Грейс.
Бен едва кимна, когато телефонът отново иззвъня.
— Парис.
— Бен, извинявай, че ви прекъсвам.
— Виж, докторе, не мога сега дълго да държа телефонната линия.
— Ще бъда кратка. Мисля, че е важно.
Бен погледна към часовника си и прецени, че на Лоуенщайн й трябват още петдесет и седем минути, преди да се обади.
— Казвай.
— Винаги съм се придържала много стриктно към; съблюдаването на лекарската тайна. — Точно това сега й тежеше на душата. — Днес говорих с една жена, с една позната. Тя е много загрижена за сина си. Вчера той е участвал в едно много сериозно сбиване в училище. Почти е удушил другото момче. Бен, голяма част от това, което тя ми разказа, се свързва с профила на вашия сериен убиец.
— Счупил е играчката на някой друг — изрече Бен. — Кажи ми името, докторе. — В последвалото мълчание той си я представи как седи на бюрото си и се бори, за да пристъпи лекарската клетва. — Добре, ще го направим по друг начин. Кажи ми името Джерълд Хайдън познато ли ти е?
— О-о, господи!
— Тес, слушай, имам нужда от едно твое официално обаждане. Ние вече работим по въпроса за заповедта за обиск. Едно твое позвъняване може да ускори нещата.
— Бен, аз се съгласих да взема това момче за свой пациент.
Няма нужда да я ругая, помисли си той. Тя не може да бъде друга.
— Тогава можеш да решиш, че е в негов интерес по най-бързия начин да попадне в ръцете ни. И то жив. Обади се на Харис, Тес. Кажи му това, което каза на мен.