— Бъди внимателен. Сега той е много по-опасен.
— Вие двамата с малкото ме чакайте. Луд съм по вас.
Бен тъкмо затваряше телефона, когато Ед и Грейс влязоха в стаята.
— Ед ми каза, че вече знаете кой е.
— Да. Готова ли си да се оттеглиш от заниманието си на телефонна метреса?
— Повече от готова. Кога ще го хванете?
— Чакаме заповедта за обиск. Малко си пребледняла, Грейс. Искаш ли едно бренди?
— Не, благодаря.
— Говорих с Тес. — Бен извади цигара и си запали. Предложи и на Грейс. — Вашингтон е малък град. Днес е говорила с майката на Джерълд Хайдън. Дамата смята, че синът й има нужда от психиатър.
— Колко странно! — Грейс издуха дима от цигарата си. — Мислех си, че когато го открием, ще е нещо като кулминация. Вместо това — едно телефонно обаждане и лист хартия.
— Работата на полицията е свързана повече с писане по хартия — каза Ед.
— Да. — Опита да се усмихне. — И аз имам същия проблем с моята работа. Искам да го видя. — Отново смукна от цигарата си. — Все още искам да го видя, Ед.
— Защо не почакаш, докато вържем свободните краища? — Той докосна бузата й, а тя се обърна към него и го погледна. — Ти направи това, което трябваше, Грейс. Вече направи всичко за Катлин.
— Веднъж да свърши и мога да повикам родителите си и… Джонатан. Мисля, че ще мога.
На Лоуенщайн й бяха необходими по-малко от четиридесет минути, за да вземе заповедта. Шляпна я в ръката на Бен.
— Кръвта на Хайдън беше в справката в болницата на Джорджтаун. Съответства. Можеш да го хванеш. Ще наблюдаваме къщата, докато се обадите.
— Стой тук. — Ед сложи ръце на раменете на Грейс.
— Никъде няма да ходя. Слушай, знам, че светът има нужда от герои, но мисля, че аз имам нужда повече от теб. Така че бъди добро ченге, Джаксън, и се пази. — Хвана го отпред за ризата и го наведе, за да го целуне. — Ще те чакам.
— Грижи се за тази дама, Ренок — каза Бен, когато затваряха вратата. — Няма да ми е приятно да видя как Ед ще те срита.
Грейс дълбоко въздъхна и се обърна към новите си пазачи:
— Някой иска ли кафе?
Клер чу позвъняването на външната врата и почти изруга от раздразнение. Ако не тръгнеха до пет минути, щяха да закъснеят. След като позвъни на прислугата, тя приглади косата и сама отиде да отвори вратата.
— Детективи Джаксън и Парис. — Полицейските значки, които видя Клер, я изпълниха с тревога. — Искаме да поговорим с Джерълд Хайдън.
— Джерълд? — С години тя се беше учила да се усмихва и сега устните й автоматично се изкривиха в усмивка. — За какво става въпрос? — Момчето на Литгоу, помисли си тя. Родителите му сигурно ще поискат обезщетение.
— Имаме заповед за обиск, мадам. — Бен й я подаде. — Джерълд Хайдън се издирва за разпит във връзка с убийствата на Катлин Брийзуд и Мери Грайс и за опита за изнасилване на Мери Бет Морисън.
— Не! — Тя беше силна жена. Никога в живота си не беше припадала. И сега заби здраво нокти в дланите си, докато погледът й се проясни. — Това е някаква грешка.
— Ще се бавиш ли още, Клер? Трябва да тръгнем всеки момент. — Хайдън се показа на вратата. Дружелюбният израз на лицето му леко се промени, когато видя полицейските им карти. — Някакъв проблем ли има?
— Става дума за Джерълд. — Клер отново заби нокти в дланите си. — Те искат да приберат Джерълд. О, господи, Чарлтън. Те казват, че е извършил две убийства.
— Това е абсурдно.
— Заповедта е у съпругата ви, сенаторе. — Съчувствието, което Ед обикновено проявяваше, беше изчезнало. — Ние сме упълномощени да приберем сина ви за разпит.
— Обади се на Стюард, Клер — каза Чарлтън П. Хайдън и наистина реши, че е време да повика адвоката си. Въпреки че не вярваше и не можеше да го повярва. Хайдън сякаш видя как рухват годините на изграждане на силна и старателно издигната платформа. — Сигурен съм, че бързо ще изясним това недоразумение. Ще пратя да извикат Джерълд.
— Предпочитаме сами да се качим горе — каза Ед.
— Много добре.
Кандидатът за президент се обърна и се отправи към стълбите. С всяка крачка Хайдън чувстваше как целият му живот, амбициите му, надеждите му се изплъзват. Ясно, болезнено ясно виждаше погледа на Джерълд в кабинета на декана. Държеше се, когато почука на вратата на Джерълд. Държеше се като храбър мъж, застанал лице в лице с въоръжен взвод.
— Извинете, сенаторе. — Бен се протегна и блъсна вратата. Тя се отвори. Вътре лампите бяха запалени и радиото тихо свиреше. Но в стаята нямаше никой. Тя беше празна.
— Трябва да е долу. — Студена пот потече по гърба на Хайдън.