— Благодаря. — Грейс се отдръпна малко от Ед, толкова, колкото той да може да подаде ръка на Бен. — Ти си приятел, партньоре.
— Искаше ми се да бяхме по-бързи. — Той пое протегнатата му ръка и я стисна. — Преживяхме тежко време, Грейс. Тес искаше да ти предам, че ако имаш нужда да поговориш с някого за това, тя е на твое разположение.
— Знам, кажи й, че с радост й връщам съпруга за вечерите.
Бен постави ръка на рамото на Ед.
— До утре сутрин.
— Да.
Когато Бен излезе, Ед отново подаде чашата на Грейс.
— Пийни още малко.
— Мога да изпия цялата бутилка.
Чу стъпките и гласовете по стълбите и знаеше какво означават те. Този път не отиде да гледа.
— Ед, ще имаш ли нещо против? Не искам да оставам тук. Искам да си ида у дома.
Докосна бузата й, преди да се изправи. Не беше възможно да стои близо до нея, когато я загубваше.
— Съжалявам, Грейс, но няма как тази нощ да се върнеш в Ню Йорк. След няколко дни, когато приключим с документите…
— Ню Йорк? — Грейс остави брендито. То не й беше нужно повече. — Казах, че искам да си отида у дома. А това е в съседната къща.
Когато Ед се обърна и я изгледа втренчено, тя му се усмихна.
— Разбира се, ако предложението ти все още е в сила?
— В сила е. — Той обви ръката си около нея. — Моята къща все още не прилича много на наш дом, Грейс. Има нужда от много работа.
— Вечерите ми са свободни. — Тя се сгуши в прегръдките му. — Не съм ти го казвала досега, но когато за пръв път дойдох тук, си избрах твоята къща за дом, в който най-много бих искала да живея. Хайде да се прибираме у дома, Ед.
— Хайде. — Той й помогна да се изправи.
— Само още едно нещо — разроши косата си Грейс. — Няма да ти гладя ризите.