— Ти ми каза да си купя къща.
— Не е в това въпросът. И освен това не мога да си купя кафе за четвърт долар.
— Покажи си значката и може да ти направят отстъпка.
Недоволен, Бен пресече улицата. Трябваше да се въоръжи с търпение, докато партньорът му купува болтове и винтове, и по-добре беше да го направи с чаша кафе.
Малкият магазин за полуфабрикати беше почти празен. След няколко часа забързаната тълпа щеше да го изпълни, за да си вземе бифтек или хотдог за из път. Касиерката си четеше вестник, но когато мина покрай нея, погледна над него и му се усмихна. Ако трябваше да бъде обективен, тя имаше хубав бюст.
В дъното на магазина при щанда с топли закуски, си сипа голямо кафе. После напълни и една чашка с гореща вода за Ед, който винаги имаше пакетче чай в джоба си.
След време и Ед щеше да разбере каква огромна грешка беше направил, като купи тази порутена къща. Но всъщност Бен вече се замисляше, като гледаше как малко по малко тя добива вид. Може би двамата с Тес трябваше да се поогледат за някоя къща. Не такава като на Ед с дупки в тавана и с плъхове в мазето. Но да има истински двор. Да има къде да си направят грил или барбекю през лятото. Да има едно място, където да отгледат децата си. „Укроти топката, Бен“, рече си той. Вероятно бракът кара хората да си мислят по-често за неща, които ще станат следващата година, а не за това, което ще се случи утре.
Отпивайки от кафето си, Бен се отправи към касиерката. Нямаше време дори да изругае, когато някой го блъсна и кафето се разплиска по ризата му.
— По дяволите! — извика той, но като видя ножа в треперещата ръка на момчето, моментално млъкна и застана неподвижно. Нападателят нямаше повече от седемнадесет години.
— Дай парите! — Момчето натисна ножа към гърлото на Бен, докато с другата ръка правеше жест към касиерката.
— Всичките! Веднага!
— Страхотно — промърмори Бен и погледна към жената зад касата. Тя бе пребледняла и замръзнала на мястото си.
— Слушай, момче, в подобни каси не държат много пари.
— Казах, дай парите. Дай ми шибаните пари.
Гласът на момчето се извиси и пресекна. Тънка слюнка се стече от устата му, докато говореше. В нея имаше кръв от устната, която непрестанно хапеше. Имаше нужда от една доза и то страхотна нужда.
— По-добре си размърдай задника и то веднага, глупава кучко, или ще издълбая инициалите си върху челото ти.
Жената погледна към ножа и се залови за работа. Грабна таблата под чекмеджето и отвори касата. Дребните пари се изсипаха и част от тях паднаха по пода.
— Дай си портмонето — обърна се момчето към Бен, докато пъхаше монетите и банкнотите в джоба си. Беше първата му кражба. Не бе си представял, че ще е толкова лесно. Все още чувстваше сърцето си в гърлото, а дланите му бяха мокри. — Извади го бавно и го хвърли на касата.
— Добре. Спокойно.
Бен си мислеше как да посегне за пистолета под сакото си. Нападателят се потеше като прасе и очите му бяха пълни с такъв ужас, какъвто беше обзел и жената зад касата. Бен хвана портмонето си с два пръста. Вдигна го нагоре, докато внимателно наблюдаваше как очите на момчето следват пътя му. После го хвърли само с един инч встрани от касата. В момента, в който момчето погледна надолу, той вече беше пристъпил към него.
Лесно изби ножа от ръката му. Дръжката му беше мокра от пот. Точно тогава жената зад касата започна да пищи. Издаваше писъците си един след друг, но стоеше като закована. Момчето се съпротивляваше като ранено животно. Бен сключи ръце около кръста му откъм тила му. Нанесе удар върху краката му и той се стовари върху витрината на масата. Тя се счупи и заедно с момчето падна на земята. По пода се разпиля чипс. Момчето викаше, псуваше и се мяташе като риба в желанието си да се добере до ножа. Бен удари лакътя си в хладилника за замразени храни и видя звезди посред бял ден. Под него момчето беше в нервен припадък. Бен направи това, което беше най-лесно: седна отгоре му.
— Провали се, приятелю. — Той извади полицейската си значка и я завря пред очите му. — И това, че трепериш сега, е най-доброто нещо, което можеше да ти се случи.
Момчето вече хленчеше, когато Бен извади белезниците. Останал без дъх, той с досада се обърна към касиерката:
— Искаш ли да извикаш полицаите, сладур?
Ед излезе от железарския магазин с плик, пълен с панти, половин дузина месингови дръжки и четири керамични. Те бяха истинска находка, защото бяха точно в цвета на керамичните плочки, които беше избрал за банята на горния етаж. Неговият следващ проект. И понеже Бен го нямаше в колата, той погледна отсреща и видя патрулната кола. Остави с въздишка пакета на задната седалка и се отправи през улицата да потърси партньора си. Погледна към ризата на Бен, после към момчето, което все още хълцаше и трепереше на задната седалка на патрулната кола.