Самолетът се друсна при досега си със земята и Грейс започна да хвърля в куфарчето каквото й попадне. Червилото се оказа до бележника й, а моливите й се смесиха с пинцетите. Това беше още нещо, което организирана жена като Катлин никога не би разбрала. За нея всичко си имаше определено място. Грейс по принцип беше съгласна с това, но местата, които избираше за вещите си, никога не й се струваха подходящи при следващото им прибиране.
Неведнъж Грейс се бе чудила как е възможно да са сестри. Тя беше безгрижна, разсеяна и винаги имаше успех. Катлин бе организирана, практична и винаги постигаше всичко с борба. И все пак имаха едни и същи родители и бяха възпитавани по един и същ начин. Бяха израснали в малката тухлена къщичка в предградията на Вашингтон и бяха ходили в едни и същи училища.
Никоя от бавачките им не успя да научи Грейс да подрежда бележките, но още когато завърши шести клас в училището „Сент Майкълс“, всички се възхищаваха от умението й да съчинява истории.
Когато самолетът пристигна до изхода, Грейс изчака пътниците, които бързаха да напуснат машината и се бутаха по пътеката. Знаеше, че Катлин сигурно ще се разтревожи. Ще си помисли, че разсеяната й сестра навярно пак е пропуснала полета. Всъщност просто й трябваше малко време — искаше й да си спомни любовта, а не кавгите между тях.
Катлин чакаше на изхода — както бе предположила Грейс — наблюдаваше слизащите пътници и на лицето й бе изписана тревога. Грейс винаги пътуваше в първа класа, но не беше сред тези, които вече напускаха самолета. Не беше сред първите петдесет. Катлин предположи, че Грейс вероятно сега си приказва с екипажа и се мъчи да отпъди внезапната искра на завист, пламнала в душата й.
Грейс никога не се опитваше да завързва приятелства — просто хората сами се лепяха за нея. Две години след като се дипломираха Грейс, която сякаш беше преминала през училище за чар, започна да се издига в кариерата си. Много време след това и Катлин, ученичката на честта, също си проби път в колежа, в който се бяха дипломирали.
Чуваха се съобщения за пристигащите и отлитащите самолети, но Грейс все още я нямаше. И точно когато Катлин реши да направи справка на информацията, видя сестра си да се появява на вратата. Завистта й избледня, а раздразнението й изчезна. Когато видиш Грейс, просто невъзможно беше да се безпокоиш повече.
Чудеше се как сестра й успява да изглежда винаги така, сякаш се връща от сватбено пътешествие. Косата й — същата черна гъста коса като тази на Катлийн — бе подстригана до ушите и изглеждаше така, сякаш вятърът току-що я е разпилял около лицето й. Тялото й беше тънко и стройно като това на Катлин, но тя винаги се бе чувствала много стабилна, а Грейс изглеждаше като плачеща върба, която се накланя при всеки полъх. Сега беше малко поомачкана от пътя. Дълъг пуловер покриваше бедрата й, а слънчевите й очила се крепяха на върха на носа й. Ръцете й бяха пълни с торбички и куфарчета за документи; Катлин не беше успяла да се преоблече след часовете по история и все още носеше пола и жакет. Грейс беше обула високи обувки — жълти като канарчета — които подхождаха на пуловера й.
— Кет!
Щом видя сестра си, Грейс пусна всичките си торбички и куфарчета на земята, без изобщо да се замисли, че ще задръсти движението на пътниците зад себе си. Тя прегърна сестра си с такъв ентусиазъм, с какъвто обикновено правеше всичко.
— Толкова се радвам да те видя. Изглеждаш прекрасно. Имаш нов парфюм. — Тя дълбоко вдъхна аромата й. — Харесва ми.
— Госпожице, бихте ли направили път?
Без да престане да прегръща сестра си, Грейс се усмихна на осмелилия се да й направи бележка бизнесмен.
— Просто минете през тях.
И той го направи, като не престана да роптае.
— Приятен полет.
Тя веднага забрави за него, както впрочем забравяше всичко, което можеше да предизвика някакво неудобство.
— Е, как изглеждам? — настойчиво попита. — Харесва ли ти прическата ми? Надявам се да ти хареса, защото ми костваше цяло състояние.
— Първо с четка ли ти я правиха?
Грейс повдигна ръка към нея.
— Вероятно.
— Отива ти — каза Катлин. — Хайде да тръгваме, че ако не преместим нещата ти от пътеката, ще предизвикаме бунт. Какво е това? — Вдигна един от куфарите й.
— Максуел. — Грейс започна да събира торбичките си. — Портативен компютър. Имахме една от най-прекрасните връзки.
— Мислех, че си във ваканция — успя да потисне остротата в гласа си Катлин. Компютърът беше още едно доказателство за успеха на Грейс. И за нейния собствен неуспех.