Но не и сестра й. Не и Кет.
Трябва да се промени действието, мислеше си Грейс, докато свиваше краката под тялото си. Ще го напише отново и ще изтрие сцената с убийството, ще изгради други характери на героите си. Ще го променя, докато всичко се подреди по начина, по който тя иска. Трябваше само да се концентрира. Затвори очи. Разтриваше с длани главата си. Бореше се всичко да се промени.
— Не се е дала лесно — каза Бен, докато наблюдаваше как следователят изследва тялото на Катлин Маккейб Брийзуд. — Струва ми се, че някои от кървавите следи ще се окажат негови. Можем да вземем отпечатъци от телефонната жица.
— Колко време ще отнеме? — Ед си водеше бележки в тефтера и се опитваше да не мисли за Грейс. Не можеше да си позволи да мисли за нея сега. Можеше да пропусне нещо, нещо жизненоважно, ако мисълта му бе само в другата стая, ако мисълта му бе изпълнена с образа й, ако я вижда как седи сега сама като счупена кукла.
Следователят се потупа с юмрук по гърдите. Чилито и лукът, които беше ял на обяд, му излизаха през носа.
— Вероятно ще ми отнеме не повече от два часа. — Погледна часовника си. — Засега бих могъл да кажа, че се е случило между девет и единадесет. Ще бъда по-точен, като свърша.
Направи знак на останалите двама и се изправи. Тялото беше преместено в плътния черен найлонов чувал. Много грижливо. Като за последно.
— Да. Благодаря.
Бен запали цигара и се наведе да проучи очертаното с тебешир пространство на килима.
— Всичко в стаята говори, че я е изненадал. Разбил е задната врата. Не му е коствало много усилие. Не се учудвам, че не го е чула.
— Кварталът тук е спокоен — каза Ед. — Хората не заключват даже колите си.
— Тежко е, когато подобно нещо се случи толкова близо до дома ти. — Бен почака, но Ед не отговори и той продължи; — Ще трябва да поговорим със сестра й.
— Да. — Ед затвори бележника и го пусна в джоба си. — Момчета, ще ме оставите ли няколко минути с нея преди това?
Кимна на следователя, преди да излезе. Не беше успял да я предпази от това тя да открие тялото, но можеше да я предпази от това, което ставаше сега.
Намери я там, където я беше оставил. Седеше, свита на дивана. Очите й бяха затворени и той помисли, по-скоро се надяваше, че е заспала. Но тя вдигна поглед към него. Очите й бяха огромни и съвсем сухи. Добре познаваше този израз. Беше израз на човек, изпаднал в шок.
— Не успявам да го накарам да задейства. — Гласът й беше равен, но толкова тих, сякаш едва се отронваше от устните й. — Опитах се да пресъздам цялата сцена по друг начин. Връщам се по-рано. Изобщо не съм излизала. Кет е решила да си освободи вечерта… Обаче нищо не се получава.
— Грейс, да отидем в кухнята. Ще си направим чай и ще поговорим.
Тя пое протегнатата ръка, но не стана.
— Нищо не иска да се промени, защото вече е много късно.
— Съжалявам, Грейс. Защо не дойдеш с мен?
— Още не са я изнесли, нали? Трябва да я видя, преди…
— Не сега.
— Трябва да почакам, докато я отнесат. Знам, че не мога да отида с нея, но трябва да изчакам, докато я вземат. Тя ми е сестра.
Изправи се, но само за да отиде в хола и зачака.
— Нека да остане — каза Бен на Ед, когато той се отправи към нея. — Тя има нужда от това.
Ед сложи ръце в джобовете си.
— Никой няма нужда от това.
Беше виждал хора да се сбогуват така е любими за тях същества. След толкова много сцени, жертви, разследвания не чувстваше нищо. Но толкова дълго се бе учил да чувства колкото може по-малко.
Грейс стоеше, стиснала студените си ръце една в друга, докато изнасяха тялото на Катлин. Не плачеше. Търсеше дълбоко в себе си, за да разбере, какво чувства, но не намираше. Искаше тази печал, имаше нужда от нея, но тя се бе свила някъде дълбоко в едно ъгълче на сърцето й и Грейс чувстваше само празнота. Когато Ед постави ръка на рамото й, тя не потреперя, нито помръдна. Само дълбоко си пое дъх.
— Трябва да ми зададете няколко въпроса?
— Ако си в състояние да говориш?
— Да. — Тя прочисти гърлото си. Гласът й трябваше да е по-силен. Винаги е била по-силната. — Ще направя чай.
Когато влязоха в кухнята, постави чайника на котлона, а после извади чаши и чинии.
— Кет винаги поддържа такъв ред. Просто трябва да си спомня къде мама подреждаше нещата и… — Гласът й постепенно заглъхна. Майка й. Трябваше да се обади и да съобщи на родителите си.