— Ставаш богата и известна. — Тя отново го каза без горчивина в гласа, докато минаваше с чантите покрай сестра си.
Погледът на Грейс още веднъж се зарея по съседната къща.
— Не бих се отказала от няколко азалии. — Тя хвана Катлин заръката. — Е, покажи ми останалото.
Вътрешността на къщата не изненада особено Грейс. Катлин предпочиташе спретнати и подредени неща. Мебелировка беше стабилна, лъскава и подбрана с вкус. „Точно в стила на Катлин“, помисли си тя с известно съжаление. Но въпреки всичко хареса разнообразието на малките стаи, които сякаш се смесваха една с друга.
Катлин беше превърнала едната от тях в кабинет. Бюрото все още блестеше, толкова ново беше. „Не е взела нищо със себе си — помисли си Грейс. — Нито даже сина си.“ Стори й се странно, че Катлин има един телефонен апарат на бюрото и друг малко по-настрани до един стол, но не попита нищо. Доколкото познаваше сестра си, причината сигурно беше основателна.
— Спагети със сос! — Ароматът отведе Грейс право в кухнята. Ако някои я попиташе за любимите й неща в миналото, яденето щеше да се нареди на върха в листата.
Кухнята беше спретната като останалите стаи в къщата. Грейс би се обзаложила, че даже една троха не може да бъде намерена в тостера. Остатъците от продуктите сигурно са грижливо пакетирани и надписани в хладилника, а чашите са наредени в шкафа според големината им. Така правеше Катлин, а тя не беше се променила в последните тридесет години.
Грейс се надяваше, че не беше забравила да си изтрие обувките, преди да пресече лъснатия линолеум. Повдигна капака на тенджерата. Вдъхна аромата — дълбоко и продължително.
— Бих казала, че не си загубила уменията си.
— Те отново се върнаха при мен след годините с домашна готвачка и прислуга. Гладна ли си? — За пръв път се усмихваше искрено и непринудено. Беше се отпуснала. — Защо ли питам?
— Почакай. Донесла съм нещо.
Когато сестра й изчезна в хола, Катлин се обърна към прозореца. Защо изведнъж сега, когато Грейс беше тук, усети колко празна е била къщата? Каква вълшебна сила имаше сестра й, че можеше да изпълни стаята, къщата, дори цяла арена? И какво, за бога, щеше да прави, когато Грейс си замине и отново остане сама?
— Валполисена2 — тържествено съобщи Грейс, като влезе в стаята. — Както забелязваш, мога да го кажа на италиански.
Когато Катлин се обърна към нея, сълзите бяха започнали да се стичат по бузите й.
— О, скъпа! — Все още държейки бутилката в ръце, Грейс се спусна към нея.
— Грейс, той толкова много ми липсва. Понякога ми се струва, че ще умра.
— Знам как се чувстваш. О, мила, знам. Толкова съжалявам. — Тя погали Катлин по косата. — Нека да ти помогна, Кет. Кажи ми с какво мога да ти помогна.
— С нищо. — Усилието да спре сълзите си й костваше много повече, отколкото искаше да си признае. — По-добре да направя салатата.
— Почакай. — Грейс хвана сестра си за ръка и я поведе към малката кухненска маса. — Седни. Наистина те питам с какво мога да ти помогна.
Въпреки че беше с една година по-голяма от нея, Катлин се подчини на властния й тон. Това беше още едно от нещата, които се бяха превърнали в навик.
— Наистина не ми се иска да говоря за това, Грейс.
— Значи е толкова лошо. Къде е тирбушонът?
— В най-горното чекмедже вляво от мивката.
— Чашите?
— На втория рафт в долапа до хладилника.
Грейс отвори бутилката. Въпреки че навън вече се смрачаваше, не си направи труда да запали лампите. Постави чаша пред Катлин и я напълни до ръба.
— Пийни, дяволски добро е.
Намери празен буркан от майонеза точно там, където би го прибрала и майка й. Отви капачката му, за да я използва за пепелник. Знаеше, че Катлин не одобрява пушенето и беше решила да не пали пред сестра си. Но като повечето от забраните, които сама си поставяше и тази беше нарушена. Запали си цигара и сипа вино и на себе си. После взе стол и седна до Катлин.
— Кет, разкажи ми. Няма да те оставя на мира, докато не ми кажеш.
И щеше да го направи. Катлин го знаеше още преди да реши да я извика да дойде. Може би точно затова се бе решила.
— Не исках да се разделяме.
Грейс малко виновно изпусна дима от цигарата си, защото точно това си бе помислила. И то неведнъж.
— Ти обичаш Джонатан и Кевин. Те бяха твои и ти искаше да ги задържиш при себе си.
— Вероятно това обяснява всичко. — Катлин отпи една голяма глътка вино, Грейс отново беше права. Наистина виното беше много добро. Трудно й беше да си то признае, дори й бе омразно, но тя наистина имаше нужда да поговори с някого. И много й се искаше този някой да е Грейс, защото независимо от различията между тях, тя без съмнение щеше да бъде на нейна страна. — Стигнахме до един момент, когато трябваше да се съглася да се разделим. — Все още не можеше да преглътне думата „развод“. — Джонатан… се отнасяше много зле с мен.