— Точно това е. Като „call girl“4. Аз продавам гласа си, а не тялото си, Грейс.
— След няколко чаши вино мозъкът ми явно се е замъглил. Защо не се опиташ да бъдеш по-ясна, Катлин?
— Работя за „Фентъси Инкорпорейтид“5. Това е само една от специализираните телефонни услуги.
— Телефонни услуги? — повтори Грейс, като издуха дима от цигарата си. Този път и двете й вежди бяха вдигнати. — Да не би да говориш за секс по телефона?
— Да, говоря за секс по телефона й това е нещото, което най-много съм правила тази година.
— Година? — Грейс трябваше да преглътне този факт. — Моите съболезнования, но в момента съм много развълнувана. Искаш да кажеш, че правиш това, което рекламират на задната корица на списанията за мъже?
— Откога си започнала да четеш списания за мъже?
— Просто изследователски интерес. И казваш, че изкарваш почти по хиляда долара на седмица само като говориш на мъжете по телефона?
— Да.
На Грейс й трябваше малко време, за да смели това. През целия си живот не помнеше Катлин да е направила едно нередно нещо. Дори бе чакала сватбата, за да спи с Джонатан. Знаеше го, защото я беше питала. Беше питала и двамата. Сега бе поразена. Не само от това колко необичайно беше подобно занимание за Катлин, но и от друго — всичко беше идиотски забавно.
— Сестра Мери Франсис казваше, че имаш най-хубавия тембър на гласа в осмите класове. Чудя се какво ли би казала бедната стара жена, ако научеше, че най-добрата й ученичка е телефонна курва.
— Не бих казала, че държа много на този термин, Грейс.
— Е, хайде, вземи за извинение. Беше хубав пръстен. — Тя свали един от пръстените си и го пусна в чашата й с вино. — Съжалявам. Добре, кажи ми как става всичко.
Трябваше да се досети предварително, че Грейс ще види само леката страна на всичко това. С нея рядко някой можеше да се почувства неловко. Мускулите по раменете на Катлин се отпуснаха и тя отново отпи от виното.
— Мъжете се обаждат в офиса на „Фентъси“ и ако не им е за пръв път, могат да помолят за определена жена. Ако са нови, обикновено ги питат за предпочитанията им, за да им предложат някоя подходяща.
— Какви предпочитания?
Катлин знаеше, че Грейс обича да разпитва. Трите чаши изпито вино й помогнаха да не се притесни.
— Някои мъже предпочитат повечето време те да приказват за това, какво биха направили на жената и какво правят със себе си. Други обичат жената да приказва, просто да им разказва, нали знаеш? Искат да опише себе си, с какво е облечена, стаята. Някои от тях искат да говорят за „С“ и „М“6 или за робия. Аз не вземам подобни обаждания.
Грейс се опитваше да приеме всичко това сериозно:
— Ти говориш направо за секса.
За пръв път от месеци Катлин се почувства приятно отпусната.
— Точно така. И съм много добра. Много съм популярна.
— Поздравления.
— Както и да е. Когато мъжът се обади, оставя телефонния си номер и номера на кредитната си карта. Служителят в офиса проверява дали тя е валидна и тогава се свързва с една от нас. Ако се съглася да приема обаждането, аз му позвънявам от телефонния апарат, инсталиран тук от „Фентъси“, който е свързан директно с офиса и тяхната сметка.
— Разбира се. И после?
— После си говорим.
— После говориш ти — промърмори Грейс. — Ето защо имаш допълнителен телефон.
— Винаги си забелязвала дребните неща. — Катлин със задоволство разбираше, че е на път да се напие. Хубаво беше да чувства бученето в главата си, падането на товара от плещите си и да вижда сестра си срещу себе си на масата.
— Кет, а какво може да спре тези момчета да не открият телефона и адреса ти? Някой от тях може да реши, че вече не иска само да си говори.
Тя поклати глава, докато внимателно изваждаше пръстена от чашата си.
— Картотеката на работодателите ни от „Фентъси“ е строго поверителна. На мъжете, които ни търсят, по никакъв начин и при никакви обстоятелства не им се дават нашите телефони. Освен това повечето от нас използват чужди имена. Моето е Дезире.7
— Дезире — повтори Грейс с известно уважение.
— Аз съм метър и шестдесет, блондинка и имам тяло, на което не можеш да устоиш.
— По дяволите! — Въпреки че виното й понасяше, Грейс се отпускаше, защото не беше яла нищо от сутринта, освен едно шоколадче „Милки уей“ на летището. Мисълта, че Катлин има второ аз й се виждаше не само правдоподобна, но и много логична. — Приеми отново моите поздравления. Но, Кет, представи си, че някой от служителите на „Фентъси“ би искал по-тесни взаимоотношения между работодател и работник?
4
На английски има двусмислие — би могло да се разбира и като момиче, което се обажда по телефона. — Б. Пр.