— Загрижен е за изборите. Това е всичко. Иска ти да победиш, Чарлтън. За Джерълд ти вече си президент. Моля те, закопчай ми огърлицата. Тази вечер съм само нерви.
Хайдън покорно прекоси стаята и закопча огърлицата.
— Нервна си?
— Няма да отрека, че ще бъда много доволна, когато изборите приключат. Разбирам под какво напрежение си, и ние също, Чарлтън… — Протегна се през рамото му и го хвана за ръката! Може би все пак по-добре да му го каже сега и да види каква ще е реакцията му. — Мислиш ли… смяташ ли, че Джерълд може би вече… пробва?
— Пробва какво?
— Наркотици.
Не му се случваше често нещо да го завари толкова неподготвен. За десет секунди Хайдън просто онемя.
— Това е абсурдно.
— Защо?
— Джерълд беше от първите, които се включиха в кампанията срещу употребата на наркотици в училище. Дори написа статия за опасните последици.
— Знам. Знам. Бях ужасена. — Но въпреки всичко тя не можа да се отърси изцяло от подозренията си. — Просто от известно време ми изглежда толкова блуждаещ и капризен. Особено в последните няколко седмици. Или се затваря в стаята си, или прекарва вечерта в библиотеката. Чарлтън, момчето няма никакви приятели. Никой не му се обажда по телефона. Никой не е идвал у нас. Миналата седмица се сопна на Жанет за това, че е взела дрехите му за пране.
— Знаеш как се отнася към личните си вещи. Ние винаги сме се съобразявали с това неговото чувство.
— Чудя се дали не сме се съобразявали прекалено много.
— Искаш ли да поговоря с него?
— Не. — Затвори очи и поклати глава. — Глупаво беше от моя страна. Това е просто от напрежението. Знаеш колко се притеснява Джерълд, когато го наставляваш.
— За бога, Клер, аз не съм чудовище.
— Не. — Тя хвана ръцете му и ги стисна. — Точно обратното, скъпи. Понякога за всички нас е трудно да бъдем толкова силни и добри като теб. Нека го оставим за известно време сам. Нещата ще се оправят, когато се дипломира.
Джерълд изчака, докато излязат. Страхуваше се, че баща му може да влезе и да настоява той да отиде с тях на вечерята. Някаква глупава вечеря от пиле и аспержи. Всички щяха да говорят за политика, да излагат мнението си и да следят с крайчеца на окото си за реакцията.
Повечето щяха да се присъединят към теориите на баща му. Хората вече се умилкваха около него. На Джерълд му се повдигаше от тях. Повечето искаха да измъкнат нещо за себе си. Като репортерите например, които се въртяха и душеха около къщата им. Искаха да се докопат до някаква мръсотия за Чарлтън П. Хайдън. Но нямаше да могат, защото баща му беше съвършен. Баща му беше най-добрият. И когато го изберяха през ноември, щяха да видят. Баща му нямаше нужда от никого. Щеше да изрита всички тези кутрета от топлите им местенца и да управлява както трябва. И Джерълд щеше да бъде до него и щеше да разделя властта му. И щеше да се смее. Да се присмива на всички тези идиоти.
Жените щяха да идват и да се молят синът на президента на Американските щати да им обърне внимание. Мери Бет щеше да съжалява, че го е отблъснала. Почти любовно прокара пръстите си по белега от издраното по лицето си. Ще падне на колене и ще го моли да й прости. Но истинската власт не прощава. А наказва. Той ще накаже Мери Бет и всички останали курви, които даваха обещания, без да имат намерения да ги изпълнят.
И никой няма да може да го пипне с пръст, защото той ще е над тяхното състрадателно разбиране. Той все още изпитваше болка. Дори и в момента раната на крака му пулсираше. Скоро всичко това нямаше да го има. Знаеше тайната и тя бе в главата му. Той е роден, за да бъде велик. Точно както винаги му беше казвал баща му. Затова и никой от тези ограничени същества в училище не можеше да му бъде приятел. Истински великите и истински властните никога не са били разбрани. Но са им се възхищавали. Благоговеели са пред тях. Ще дойде време, когато ще държи света в ръцете си, подобно на своя баща. Ще има властта и силата да го промени или да го разруши.
Изкикоти се. После бръкна в запасите си. Джерълд никога не пушеше вкъщи. Знаеше, че сладникавата миризма лесно може да бъде усетена и прислужниците щяха да кажат на родителите му. Когато имаше трева за пушене, излизаше навън. Въздържаше се от цигари. И двамата му родители бяха ревностни борци за правата на непушачите. Всяка следа от дим, тютюн или нещо такова щеше да наруши чистотата на въздуха на Хайдън. Джерълд отново се изкикоти. Бутна настрана тревата и взе РСР10. Божествен прах. Едно смръкване и можеш да се почувстваш като ангел. Или като сатана.
10
Силен наркотик, който може да причини умствено или емоционално разстройство или смърт. — Б.Пр.