Родителите му щяха да отсъстват с часове. Слугите бяха в своето крило на къщата. Имаше нужда от едно смръкване. Не, не беше нужда. Нуждите бяха за обикновените хора. Той искаше да смръкне веднъж. Искаше му се да отлети високо в небесата, докато слуша следващия разговор. Защото следващата щеше да страда. Джерълд взе бойния пистолет на баща си, този, с който капитан Чарлтън П. Хайдън беше разстрелял толкова много жълти във Виетнам. Баща му получил медали за това, че е убивал непознати. Имаше нещо славно в това.
Джерълд не искаше медали, искаше само да си направи удоволствието. Да си направи голямо удоволствие. Тийнейджърът в него отвори прозореца, преди да запали тревата. А лудият включи компютъра, за да търси.
Грейс прекара първата си вечер на телефона, разкъсвана между забавлението и учудването. Радваше се, че все още има неща, които да я изненадват. Да работиш в областта на изкуствата и да живееш в Ню Йорк не означаваше, че си видял и чул всичко. Провеждаше телефонни разговори със стенещи и вайкащи се мъже, с мечтатели, с особняци и ексцентрици, със светски лъвове. Винаги беше смятала, че е освободена по отношение на секса, но просто заекна повече от един път. Някакъв мъж, който се обади от Западна Вирджиния, веднага позна, че е новачка.
— Не се притеснявай, сладур, ще ти покажа как става.
Работи в продължение на три часа и трябваше да се пребори с пристъпа на кикот, с шока и с неудобството, което изпитваше при мисълта, че Ед я чака долу.
В единадесет часа проведе последния си разговор. Като подреди бележките си (човек никога не знае какво може да му потрябва), слезе при Ед. Веднага го видя, а след това забеляза и партньора му.
— Здрасти, Бен. Не знаех, че си тук.
— Ти прие всички условия. — Той погледна часовника си и видя, че времето, в което техният човек обикновено извършваше нападенията си, е минало. Все пак щеше да му даде още половин час. — Е, как се справяш?
Грейс седна на облегалката на стола. Погледна към Ед и после сви рамене.
— По-различно е. Понякога… няма значение.
Ед я наблюдаваше, докато говореше. Можеше да се закълне, че се чувства смутена и объркана.
— Имаше ли някой, който да те накара да се почувстваш неудобно или подозрително?
— Не. През повечето време говорех с мъже, които просто търсеха компания, симпатия и по някакъв странен начин искаха да останат верни на съпругите си. Да говориш по телефона е много по-безопасно и по-малко драстично, отколкото да плащаш за проститутка. Но вие ще получите записите.
— Добре. — Ед вдигна вежди и попита: — Това ли те притеснява?
— Може би. — Започна да навива на пръста си плат от ръкава на ризата си. — Човек се чувства странно, като си помисли, че момчетата в участъка ще слушат всичко, което съм говорила. — Но както винаги жилава и издръжлива, тя просто се отърси от тази мисъл. — Аз самата не мога да повярвам на нещата, които наприказвах. Имаше едно хлапе, което отглеждаше бонзаи, тези малки японски дръвчета. През по-голямата част от разговора ни той ми повтаряше колко много ги обича.
— Има ги всякакви. — Бен й подаде цигара. — Някой от тях поиска ли да се срещне с теб?
— Чух някои намеци, но нищо сериозно. Между другото показното днес следобед ми помогна да се справя тази вечер. — Вече се беше отпуснала и дори й беше забавно. — Прекарах следобеда с Изабел. Тя вече пет години е на телефона. След като я слушах как работи в продължение на няколко часа, вече можех да се спусна по течението. И освен това ми дадоха помощна литература. — Тя взе от масичката за кафе една синя папка. — Моето ръководство.
— Дай го, по дяволите! — Бен го взе от ръцете й, почти доволен.
— В него се изброяват различни сексуални наклонности, обикновените и няколко, за които не бях чувала.
— И аз също — промърмори Бен, като продължи да разлиства страниците.
— Освен това ти обогатява речника — как да кажеш едно и също нещо по различни начини. — Изпусна дима от цигарата си и се засмя. — Знаеш ли колко начина има да кажеш… — Но като се обърна към Ед спря. Само един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че не трябва да продължи. — Е, добре. Ще се справя. Но искам да ви кажа, че да правиш секс е далеч по-лесно, отколкото да говориш за него. Някой иска ли шоколадови бисквити със сметана?
Ед кимна, а Бен само издаде някакъв стон, продължавайки да чете.
— Ще ти пораснат косми и на дланите — меко му каза Ед, когато Грейс излезе от стаята.
— Може би си заслужава — Бен направи една физиономия и погледна към Ед. — Не можеш да си представиш какво има тук. Не е за вярване. Защо ли не работим в Нравствената полиция?
— Жена ти е психолог — напомни му Ед. — Нищо от това, което е тук, няма да може да я изненада.