Тя обви ръце около врата му и се сгуши още по-силно в него.
Грейс се събуди в прегръдките на Ед. Беше се завила до носа, а главата й почиваше на гърдите му. Първото нещо, което чу, бяха бавните и равномерни удари на сърцето му. Това я накара да се усмихне. Меката и омайна светлина се прокрадваше през прозореца. Чуваше се чуруликането на ранобудните птички. Краката й бяха преплетени в неговите. Усещаше топлина и сигурност, които се разливаха по цялото й тяло.
Обърна глава и притисна устните си до гърдите му в щастлива целувка. Чудеше се дали на света има жена, която да не иска да се събуди по този начин, щастлива и сигурна в прегръдката на любимия си.
Той се размърда и я привлече още повече към себе си. Тялото му бе така здраво, а силата му така овладяна. Усети топлината, влажността и чувствителността на неговата плът. Още преди да са се разпръснали последните сенки на съня, тя се надигна.
Милваше го, наслаждаваше му се, любуваше му се. Все още мързеливо докосваше с устни тялото му. Със задоволство усети ускорения бяг на сърцето му. Със закачлива усмивка обърна към него лице и го погледна.
Очите му бяха потъмнели от обзелите го чувства. И всичко се замъгли, когато я притисна към себе си и покри устните й със своите. Този път целувката му не бе нежна, а изпълнена с желание и безразсъдство. Силата му бе груба като желанието му. Грейс бе пометена от вълната на възбудата.
Самообладанието, на което той винаги разчиташе, се беше изпарило. Обикновено беше мъж, който се движи внимателно, добре, осъзнавайки големината и силата си. Но не и в този момент. Те се търкаляха по леглото, все едно че бяха здраво свързани, и той си взе точно това, което искаше.
Тя трепереше, но не се чувстваше слаба. С всяка изминала минута страстта й нарастваше, така че посрещна желанието му с желание. Беше й показал нежността и дълбокото уважение, което я бе смаяло и удивило. Сега й показваше тъмната и опасна страна на своята любов.
Когато свършиха, почувстваха много повече от едно обикновено отпускане. Бяха почувствали освобождаването.
Тя все още дишаше тежко, когато той се отпусна върху нея. Главата му лежеше между гърдите й. Пръстите й бяха сплетени в косата му.
— Мисля, че открих заместител на кафето — успя да каже тя и се засмя.
— Няма нищо смешно, когато се отнася до кофеин — промърмори Ед. — Той ще те убие.
— Не, просто си помислих, че ако продължаваме така, ще мога да напиша свое ръководство за обучение. — Протегна ръце и ги обви около главата му. — Чудя се дали агентът ми ще успее да го продаде.
Той вдигна глава, така че брадата му докосваше кожата й.
— По-добре продължи да пишеш кримки.
Канеше се да каже още нещо, когато радиото до главата му изведнъж изгърмя, изпълвайки стаята с рок.
— Господи, как можеш да се събуждаш по този начин?
— Никой друг не може да накара кръвта ти да заиграе така, като го прави Тина Търнър.
Ед я взе в ръцете си, обърна я към себе си и я положи на възглавницата.
— Защо не се опиташ да поспиш още малко? Аз трябва да се приготвя за работа.
Продължаваше да то прегръща през врата. Беше толкова мил, когато се опитваше да я глези.
— По-добре да си взема един душ с теб.
Ед изключи Тина по средата на песента и отнесе Грейс до банята.
Половин час по-късно Грейс, седеше на кухненската маса и преглеждаше пощата, докато Ед приготвяше овесената каша.
— Сигурен ли си, че не мога да хапна онова датско сиренце?
— Нямаш никакъв шанс. Изхвърлих го.
Грейс вдигна поглед към него.
— Но то само малко беше позеленяло в ъгъла. — Сви рамене и продължи да преглежда пощата. — Прилича на хонорар. — Тя отвори плика, извади от него чека и го проучи. — Слава богу, старата Джиби, все още се оправя. Какво ще кажеш за малко орехови сладки?
— Грейс, тези дни сериозно ще трябва да си поговорим за диетата ти.
— Но аз не пазя диета.
— Точно затова.
Гледаше как сипва овесена каша в купата пред нея.
— Прекалено си добър с мен.
— Знам — каза той и й направи една физиономия. Премести тигана до собствената си купа. Докато сипваше в нея, хвърли един поглед на чека, който Грейс беше оставила настрана. Част от кашата се изплиска навън.
— Не улучи — спокойно каза тя и опита кашата.
— Ти много ли имаш от тези?
— От кое? О-о, от чековете с хонорари? Тази година получавам вече два пъти. Господ да благослови и двата. — Беше по-гладна, отколкото си мислеше, и лапна препълнена лъжица. Ако не трябваше да се пази, това може би щеше да започне да й харесва. — Плюс авансите, разбира се. Знаеш ли, може би със захар ще е още по-добро. — Пресегна се към захарницата и забеляза изражението му. — Нещо лошо ли има?