— Какво? Не. — Остави тигана настрана и взе кърпа да избърше разсипаното по масата. — Мисля, че нямах представа колко пари изкарваш с писането.
— Това е като игра на зарове. Понякога имаш късмет. — Отпиваше от първата си чаша с кафе. Забеляза, че той все още упорито търка едно петно от кашата. — Това проблем ли е?
Мислеше за съседната къща. Тази, за която беше спестявал. Тя можеше спокойно да я купи, без да се замисли.
— Не знам. Но предполагам, че може да бъде.
Не го беше очаквала. Не и от него. Истината бе, че на Грейс парите й бяха безразлични. Не беше чак нехайна към тях, както истинските богаташи, но все пак беше небрежна. Но тя си бе такава и когато беше бедна.
— Не, не трябва да бъде. В последните години писането на романи ме направи богата. Но аз не започнах да пиша за това. Нито за това продължавам. Мисълта, че можеш да промениш отношението си към мен заради моите пари, ми е противна.
— Мисля, че по-скоро се почувствах като идиот, защото си представях, че можеш да бъдеш щастлива да живееш тук, на подобно място, с мен.
Тя присви очи и се намръщи.
— Това наистина е първата глупост, която чувам от теб. Аз все още не знам кое е най-доброто за нас, но когато реша, мястото ще е последното нещо, което ще ме интересува. А сега защо не млъкнеш? Или искаш да ти запуша устата? — Бутна пощата настрана и взе вестника. Щом го разлисти, първото нещо, което видя, беше скицата на убиеца на Катлин.
— Вашите момчета работят бързо — меко каза тя.
— Искахме да излезе. Днес няколко пъти ще го показват и по телевизията. Искахме да имаме нещо по-солидно за пресконференцията.
Може да бъде всеки.
— Госпожа Морисън не можа да ни даде много подробности. — Не му хареса начинът, по който Грейс изучаваше рисунката. Все едно че искаше да запомни всяка черта, всяка извивка. — Мисля, че е успяла да опише формата на лицето и очите.
— Но той е дете. Ако проверите в гимназиите в околността, ще откриете стотици момчета, които отговарят на това описание.
Стомахът й се сви и тя стана да си сипе малко вода. Ед беше прав — беше запомнила всяка черта от лицето му. С или без скицата, нямаше да го забрави.
— Момче — повтори тя. — Не мога да повярвам, че един тийнейджър е направил това с Кет.
— Не всички тийнейджъри ходят само в пицариите, Грейс.
— Не съм глупачка — гневно се обърна към него тя. — Знам какво става, по дяволите! Може би не обичам да прекарвам живота си, като проверявам тъмни алеи и мръсни кьошета, но знам какво става. Аз го пиша всеки ден и ако съм наивна, то е така, защото така съм го избрала. Първо трябваше да приема факта, че сестра ми е убита, а сега трябва да приема факта, че е била убита… изнасилена, бита и убита… от някакъв младеж — престъпник.
— Психопат — поправи я тихо Ед. — Лудостта не подбира възрастови групи.
Тя стисна зъби и отново се върна към вестника си. Беше казала, че иска картината в съзнанието си. Сега я имаше. Бледа и слаба. Щеше да я изучи. Да изреже проклетата рисунка и да я закачи на стената в спалнята си. И когато го направи, щеше да опознае това лице като собственото си.
— Мога да ти кажа със сигурност, че миналата нощ не съм говорила с тийнейджъри. Внимателно слушах гласовете им по телефона — всеки нюанс, всеки звук. Щях да позная, ако някой от тях беше толкова млад.
— Гласовете на момчетата се променят след дванадесет-тринадесет години. — Когато тя се пресегна за цигара, той почти трепна. Грейс не биваше да продължава да живее само с кафе и тютюн.
— Не става дума само за дълбочината на гласа, а за интонацията, за израза. Диалозите са моята специалност.
Опитваше се да се успокои и прокара ръце през косата си.
— Щях да позная едно момче.
— Може би. Може би щеше да го познаеш. Ти забелязваш подробностите, запомняш ги и после наместваш. Забелязал съм това.
— Такъв ми е занаятът — промърмори тя.
Забрави за цигарата, докато изучаваше, рисунката. В нея липсваха детайлите. Ако го наблюдаваше достатъчно дълго и достатъчно внимателно, можеше да им даде плът. Точно както правеше и с характерите на героите си.
— Косата му е къса. Доста консервативна прическа. Не изглежда като момче от улицата.
И той си беше помислил същото. Но една късо подстригана коса не стесняваше много броя на заподозрените.
— Успокой се малко, Грейс.
— Аз съм вътре в нещата.
— Но това не означава, че си обективна. — Обърна вестника с рисунката надолу. — Нито пък, че аз мога да бъда. По дяволите, това е работата ми и ти я превръщаш в ад.