— Махна се. — Билингс изруга и натисна някакъв бутон. — Малкото копеле се откачи. Хайде включи се отново, върни се! Почти те хванах.
— Дай ми това, което вече откри, Билингс.
Все още ругаейки, Билингс измъкна една карта на града. Без да маха слушалките от ушите си, начерта четири линии, които свързваха в един четириъгълник шест къщи.
— Той е тук вътре. Докато отново не го засека, това е всичко, което мога да ти кажа. Господи, нищо чудно, че се махна. Това момче реве като бебе.
— Просто продължавай. — Бен сложи картата в джоба си и изскочи от микробуса.
Не беше достатъчно, но беше повече от това, което имаха преди няколко часа. Почука на входната врата и прекрачи вътре, когато Ед отвори.
— Сведохме местонахождението му до един квадрат от шест къщи.
Като хвърли поглед към горния етаж, Бен се разположи в дневната и разгърна картата на масичката за кафе. Ед седна на ръба на дивана и се наведе над нея.
— Първокласно обкръжение.
— Да. Дядото на Тес живее тук. — Бен посочи с показалец едно място малко извън квадрата. — А тук живее конгресмен Морган.
— Може би не е било случайно, че неговата кредитна карта е била използвана за цветята — промърмори Ед. — Може би нашето момче го познава, него или децата му.
— Синът на Морган е на същата възраст — подхвърли Бен, като си взе чашата с пепси.
— Но той има много солидно алиби.
— Да, но си мисля какво ли ще каже, като го накараме да разгледа скицата на нашия човек.
— Училището, което посещават децата на Морган, е „Сент Джеймс“, нали?
— Да. То е реномирано и консервативно училище.
Ед си спомни подстрижката на момчето от скицата. Взе си бележника и стана.
— Ще се обадя.
Бен отиде до прозореца. Оттук се виждаше микробусът на улицата. В него Билингс ядеше лешници и може би, може би стесняваше вероятностите. Нямаха много време. Чувстваше го. Нещо щеше да се пропука, и то много скоро. Ако нещата не вървяха както трябва, Грейс щеше да бъде притисната от двете страни.
Погледна през рамо към Ед, който говореше по телефона. Знаеше как се чувства човек, колко разстроен е, какъв страх изпитва, когато любимата му е в центъра на нещо, което е извън неговия контрол. „Опитваш се да бъдеш ченге, добро ченге, но няма как да останеш обективен, все едно е, че се мъчиш да се качваш по мокро въже. Непрекъснато се изхлузваш…“
— Майката на Морган е починала тази сутрин — каза Ед, като затвори телефона. — Семейството ще бъде извън града за няколко дни.
В очите на Бен Ед видя това, което чувстваше вътре в себе си. Те нямаха няколко дни.
— Искам да я измъкна от това.
— Знам.
— По дяволите, тя не трябва така да се излага на опасностите. Тя дори не живее тук. Трябваше да се върне в небостъргача си в Ню Йорк. Колкото повече остане…
— Толкова по-трудно ще ти бъде да видиш как си отива — довърши мисълта му Бен. — Може би тя няма да си тръгне, Ед.
Човек не можеше да избяга от партньора си.
— Обичам я толкова много, че ще е по-добре да знам, че е в безопасност далеч от мен, отколкото, че е тук с мен.
Бен седна на облегалката на дивана и си извади цигара. Осемнадесетата за днес. По дяволите, Ед му създаде този проклет навик да ги брои.
— Знаеш ли на какво най-много ти се възхищавам… освен на умението на ръцете ти?… На това, че дяволски добре преценяваш хората, Ед. Обикновено ти трябват само десет минути, за да прецениш някого. Предполагам, знаел си, че Грейс няма да отстъпи.
— Може би не съм я убеждавал достатъчно сериозно. — Ед пъхна големите си ръце в джобовете.
— Преди няколко месеца и аз сериозно се бях замислил дали няма да направя грешка, като отпратя Тес, само и само да бъде настрани оттук. — Бен съсредоточено гледаше върха на цигарата си. — Сега, като си спомням за онова време, преценявам много по-трезво. Нямаше да се получи. Тя е именно Тес, защото когато реши да направи нещо, го прави. Бях изплашен до смърт и й внуших много от моя страх.
— Може би ако беше по-настоятелен, нямаше да се стигне до това почти да я изгубиш. — Просто му се изплъзна от езика и Ед дълбоко съжали за казаното. — Извинявай. Не съм прав.
Ако беше някой друг, Бен би дал воля на гнева си. Но това беше… Ед и той се овладя.
— Нищо. И аз самият съм се питал хиляди пъти. Не мога да забравя какво изпитах, когато я видях в ръцете му. Никога няма да го забравя. — Смачка цигарата си, изправи се и закрачи из стаята. — Искаш да държиш Грейс настрани от тази част на своя живот, изцяло да я отделиш от нея. Искаш тя да не бъде докосната от всичките лайна, с които се занимаваш цял ден — банди, експлозиви, сутеньори. Искаш ли да ти кажа нещо? Това никога не може да стане. Няма значение какво работиш, но когато се връщаш у дома, винаги носиш частица от него със себе си.