— Господин Мърто? — каза Пелвис с тих и изпълнен с болка глас, в който нямаше почти нищо от Елвис. — Днес ще умрем. Бихте ли млъкнали, моля ви?
Мозъкът на Флинт запуши. Направо изгаряше. Бялата му кожа се свиваше от силната слънчева светлина, а навсякъде имаше вода, вода, но недостатъчно, за да се охлади. Облиза устни и вкуси потта си. Един алигатор се отърка със стържещ звук в лодката им. Кожата по гърба на Флинт настръхна. Трябваше да насочи ума си някъде другаде — където и да е.
— Щеше да постигнеш много — каза той, — ако имаше мениджър.
Пелвис се опули насреща му и бавно примига.
— Какво?
— Мениджър. Както каза онзи човек в бара. Трябва ти мениджър. Някой, който да те научи на самодисциплина, да те накара да се откажеш от проклетите вредни храни и да спреш да се правиш на Елвис, за да бъдеш Сесил. Чух много добре какво ти каза.
— Да не би да имате предвид… онова, което си мисля, че имате предвид?
— Може би да, може би не. — Флинт избърса капките пот от веждите си с треперещи пръсти. — Просто казвам, че имаш талант да свириш на пиано и един добър мениджър може да ти помогне. Един добър бизнесмен. Някой, който да се увери, че ще ти плащат добре. Няма нужда да си голяма звезда, можеш да участваш в нечия банда, да си студиен музикант или нещо подобно. Има пари в тази работа, нали?
— Да не полудяхте, господин Мърто? — попита Пелвис. — Или аз започвам да полудявам?
— По дяволите, и двамата сме луди! — почти изкрещя Флинт. Контрол, помисли си той. Контрол. Господи, слънцето ставаше много силно. От водата се носеше остра и кисела воня — миризмата на тресавището, примесена с алигаторски лайна. — Когато се измъкнем оттук — а ние ще се измъкнем, след като говорим с шефа на това място — ще помислим какво ще правим. Ти не си създаден да бъдеш ловец на глави… а и аз отдавна си търся причина да се откажа. Писна ми от цялата тази грозна работа, пък и не можеш да постигнеш нищо с нея. Просто се въртя в кръг като някаква… триръка маймуна в клетка. Виж, може да не се получи. Навярно няма. Но ще е ново начало, нали…
— Тук става ужасно горещо, а?
Гласът стресна и двама им. Монти вървеше по кея, а ризата му беше на потни петна. Той държеше чиния с храна и дъвчеше някакво жилаво месо на малък кокал.
— Още ли не сте влезли да поплувате?
Нито Флинт, нито Пелвис му отговориха. Наблюдаваха как едрият мъж с кестенявата брада дъвче месото от кокала в мазната си ръка.
— Май не сте особено разговорливи, а? — Монти хвърли бърз поглед на слънцето. След това метна кокала във водата до лодката им. Плясъкът привлече вниманието на алигаторите и три-четири от тях бързо отидоха на мястото като някакви люспести торпеда. Водата се завихри, на повърхността ѝ изскочи една опашка и плесна по нея, и изведнъж започна битка — две влечуги се нахвърлиха едно върху друго и лодката на Флинт и Пелвис се разлюля в разпенилата се мътилка.
— Момчетата са доста гладни тази сутрин. — Монти се зае с месото на втори кокал. — Биха изяли какво ли не, нали се сещате? Имат доста здрави стомаси. Но се обзалагам, че ти много ще им допаднеш, изрод. Ще си истинска сензация сред тях.
Алигаторите разбраха, че няма храна и спряха да се боричкат. Въпреки това продължиха да кръжат около лодката.
— Не мислите ли, че стигнахте прекалено далеч? — попита Флинт. — Научихме си урока. Повече няма да ви се мернем пред погледите.
Монти се засмя, докато дъвчеше месото си.
— Със сигурност сте го научили. Но няма да си тръгнете оттук. — Той хвърли втория кокал във водата и алигаторите отново се стрелнаха към него. — Ей, Елвис! Искаш ли закуска?
Пелвис не отговори и Флинт забеляза, че очите му отново се насълзиха.
— Много е вкууусно. Има доста месо по тези кокали, чак се изненадах. Искаш ли да опиташ? — Той вдигна парче бяло месо и се ухили през брадата си. — Бау! Бау!
Имитаторът потрепери. Слепоочията му затуптяха силно.
— Дръж се. — Флинт сграбчи ръката на Пелвис. — Успокой се.
— Мисля, че приятелят ти иска да похапне, господин Изрод. Дръж, Елвис! Аууууууу! — Докато виеше като куче, Монти хвърли във въздуха над езерото останалите в чинията му кокали.
Преди първото парче да падне във водата, Пелвис полудя.
Той скочи от скифа. Веригата на белезниците се изпъна и Флинт изкрещя ужасено, преди да бъде повлечен във водата.
На два километра и половина от целта Влака беше намалил ревящите мотори на патрулната лодка на една четвърт от скоростта им — около седем възела — за да не вдигат много шум. Сега ги изключи напълно и остави плавателния съд да се носи по тесния канал.