Выбрать главу

Алигаторите започнаха да стават по-дръзки. Флинт съумя да събуе обувката на десния си крак и я използва като чук, с който да налага водната повърхност. Изведнъж едно страховито, дебело туловище със залепнали по него сиви плужеци изскочи от водата до него с отворени челюсти. Флинт стовари обувката си в главата му, като се целеше в окото, и челюстите се затвориха. Влечугото изви глава на една страна и грубите му люспи одраха кожата на лявата му ръка от китката до лакътя. Една охлювена черупка или някакво образувание с остър край я срязаха и водата почервеня от кръв.

— Извадете ги! Извадете ги, по дяволите! — разкрещя се някой.

Бяха стигнали до надвисналия на метър над езерото кей. Пелвис, чиято перука беше отплавала, а изкривеното му лице бе кафяво от тинята, се опитваше да се хване за дъските и да се изтегли, но дори придобитата от лудостта му сила не можеше да му помогне с окования за него Флинт. Водата около ръката на ловеца на глави стана още по-червена от кръвта му. Той забеляза поне четири алигатора да плуват устремено към него и да въртят развълнувано опашки.

26. На ръба

Разнесе се неприятен звук от електрически двигател и дрънчене на верига.

— Хванете я! И двамата!

Мъжете снижиха веригата с куката на лебедката. Пелвис и Флинт се вкопчиха в големите ѝ звена, както просяк би стиснал стодоларова банкнота. Двигателят изрева и веригата ги вдигна нагоре.

Сграбчиха ги ръце и ги издърпаха на кея. Три алигатора изщракаха с челюсти под калните обувка и чорап на Флинт. Влечугите се сборичкаха в кървавата пяна и когато телата им се удариха в колоните, целият кей се разтресе и заскърца.

Флинт и Пелвис стъпиха на твърдо. Ловецът на глави усети миризмата на собствената си кръв, която се стичаше по дъските на кея от посинялата рана на лявата му предмишница. Той се олюля и за малко щеше да припадне, ако не се беше хванал за Пелвис. Погледна през замъглените си очи към развълнуваното езеро и видя два алигатора да дърпат с челюсти нещо, което приличаше на изкаляна и раздърпана птица. Бяха му необходими няколко секунди, за да осъзнае, че това е перуката на Пелвис. Загледа изумено как двете чудовища я разкъсват и всяко от тях се скрива под водата със сувенир от Мемфис.

Задъханият Пелвис изгледа с отворена уста лицата на Док, Монти, Мич и двама други мъже, които не познаваше. Док отново си беше сложил слънчевите очила.

— Ти ненормален ли си бе, човек! — крещеше той на Монти. — Не искам да пукнат, преди той да ги види!

— Е, мамка му! — изрева в отговор Монти. — Откъде да знам, че са толкова глупави да скочат в…

Флинт усети как тялото на Пелвис се напряга. Представи си ураган, който беше на път да посее смърт и разрушение.

Имитаторът изстреля десния си юмрук като бутало от плът в носа на Монти. Чу се чупене на кости, наподобяващо пукот от огнестрелно оръжие, и от ноздрите на мъжа изригна кръв, която изцапа тениската на „Харвард“ на Док.

Монти залитна назад с ококорени очи, изумен от шуртящата като от кран кръв, която обливаше брадата му. Една крачка. Две.

И падна в езерото, точно върху биещите се под края на кея влечуги.

— О, господи! — изкрещя Док, чиито слънчеви очила и бузи бяха изпръскани с кръв.

— Монти! — извика Мич и отиде до лебедката в опит да помогне на приятеля си.

Монти като че ли беше изгубил разсъдъка си и вероятно това беше хубаво, тъй като не осъзнаваше положението си. Един от мъжете, които Пелвис не познаваше, извади пистолет и започна да стреля по алигаторите, но те вече бяха пипнали приятеля им — едното влечуго беше захапало лявото му рамо, а другото — десния му крак. Веригата на лебедката се спусна надолу, но Монти не посегна към нея. Алигаторите започнаха да го разкъсват, както Пелвис беше виждал Мама да разкъсва една от плюшените си играчки. От едно тъмно кътче на съзнанието му изплува спомен как тя беше пръснала пълнежа ѝ навсякъде.

Същото се случи и с Монти.

Сега и Мич беше извадил револвера си и стреляше, но вкусът на кръв и живо месо бяха подлудили чудовищата. Още от тях се спускаха към жертвата, за да получат дял от нея. По време на стрелбата поне два куршума уцелиха Монти сред мятащите се тела и кървави плясъци. И той може би умря, преди костите му да бъдат отделени от ставите. Може би.