Док не искаше да гледа повече. Той разбра, че с Монти е свършено още като падна в езерото, целият окървавен и с раздразнените алигатори във водата. Беше станал свидетел как изядоха рейнджъра, така че знаеше какво ще се случи. Док се обърна, махна си слънчевите очила и бавно и методично започна да бърше кръвта от тях с тениската си. Пръстите му трепереха. Мич повърна зад гърба му в езерото.
— Мамка му — каза Док най-вече на себе си и извади ключа на белезниците от джоба си. Отключи ги и ги остави да паднат. Пелвис примига насреща му — все още беше замаян, но яростта му бе утихнала. Флинт хвана ранената си ръка, падна на колене и увеси глава.
Док извади .45-калибровия си пистолет, спусна предпазителя и насочи дулото му между очите на Пелвис.
— Ти си следващият — каза му той. — Върви към ръба.
Имитаторът вече беше съкрушен, беше се пречупил, когато видя онзи мъж да яде Мама. Знаеше какво го очаква, но без кучето му — без любимата му компания — животът не си струваше. Той застана на ръба.
Алигаторите под него продължаваха да разкъсват някаква част от Монти. Тя ставаше все по-малка и по-малка. И имаше брада.
Док застана зад него и опря дулото на автоматичния пистолет в тила му.
— Направи го! — подкани го Мич. — Убий го!
Флинт се опита да стане, но не успя. Имаше чувството, че всеки момент ще припадне. От миризмата на кръв, тиня и алигаторски лайна му се повдигаше, а свирепото и горещо слънце изпиваше силите му.
— Айсли? — беше единственото, което съумя да каже. Клинт не беше помръдвал, откакто излязоха от водата, но сега ръката му потрепна лекичко и малките му дробове като че ли изхълцаха във вътрешностите на Флинт.
Док вдигна ръка, за да предпази лицето си от парченцата кости и мозък, които щяха да се разхвърчат при изстрела. Пръстът му се стегна около спусъка.
Чу гъргорене.
Огледа се и видя, че от устата на странната бебешка глава, израснала от едната страна на изрода, потича кафява вода.
Флинт чу тропота на ботуши по кея. С тях вървяха и боси крака.
Док видя кой идва.
— Тъкмо оправям нещата, Голт. Не е нужно Шондра да вижда това.
— Какво става? — Флинт чу раздразнения глас на жена. По тембъра ѝ прецени, че е млада. — Събудихме се от врявата. Кой крещя толкова много?
— По-добре стой настрана, Шондра. Монти падна.
Босите крака спряха, но ботушите продължиха да ходят.
— Това копеле тук го уби! — каза Мич. — Док тъкмо щеше да му пръсне мозъка!
— Това са типовете от пристанището. — Док съобщи тази информация на човека с ботушите. — Този ме напръска в очите със спрея. Онзи ей там простреля Върджил.
Ботушите се насочиха към Флинт. Спряха до него. Ловецът на глави вдигна поглед и видя, че са направени от бежова змийска кожа.
— Виж му третата ръка, човече. И израсналата от ребрата му бебешка глава. Ис-тин-ски изрод от града на изродите. Не съм виждал такова нещо, откакто изядох цял пакет с магически гъби в Юма през пролетта на шейсет и осма. Мамка му, хубави времена бяха!
Шондра изпръхтя противно.
— Тогава още не съм била родена.
Док като че ли се разсмя през стиснати зъби.
С огромни усилия Флинт вдигна глава, за да погледне притежателя на ботушите от змийска кожа.
Този мъж като че ли беше пристрастен към фитнес тренировките. И към стероидите. Или просто много се обичаше. Защото мускулите на откритите му гърди, рамене и ръце представляваха масивни буци, които опъваха загорялата му кожа, вените му бяха като напомпани, а сухожилията му бяха изпънати като струни на пиано. Той беше облечен в сини дънки, скъсани на коленете и пристегнати с въже около тънката му талия, а на врата му беше завързана хлабаво червена кърпа. Лицето му беше като изсечено от твърда кафява скала, брадичката му беше остра, а бузите хлътнали. Имаше много дълбоки бръчки, причинени от дълги години печене на слънце. Пронизителните му абаносови очи, гъстите черни вежди и къдравата му черна коса с посивели бакенбарди му придаваха вид на латинос. Флинт предположи, че мъжът е в края на трийсетте или началото на четирийсетте си години, но му беше трудно да прецени точно, тъй като тялото му беше младо, а лицето — набръчкано от слънцето.
На няколко метра зад новодошлия стоеше млада руса жена, която не беше на повече от двайсет години. Тя бе боса, с къси дънкови панталони и черен сутиен, и също изглеждаше като роб на слънцето, защото беше изгоряла повече и от мъжа. Златистата ѝ коса падаше върху раменете ѝ и имаше леденосини очи. Флинт си каза, че е почти красива, приличаше на повечето холивудски звезди, но също така имаше нещо грозно в напълнените ѝ с колаген устни, а и тези очи можеха да прогорят дупка в метал.