— Монти — отвърна Мич. Очевидно гневът на Шондра беше нещо, от което останалите се страхуваха.
— Какво е пържил? Шибан пор?
— Кучето на онзи приятел. — Мич посочи Пелвис.
— Още едно? — Шондра се намръщи от отвращение. — Какво му става на този глупак, че не спира да яде кучета, миещи мечки и порове?
— Защо не отидеш да го попиташ? — Док беше откъснал поглед от телевизора. — Опитвам се да гледам „Драгнет“, така че можеш да намалиш малко децибелите!
— Ти не гледаш нищо, само натискаш копчетата на дистанционното! Голт, защо не се отървеш от него? Този тип много ме изнервя! Направо побеснявам, когато си отвори глупавата уста!
— Така ли? — Док се ухили. — Е, аз знам какво трябва да се напъха в твоята глупава уста, за да млъкнеш! Бях с Голт много преди ти да се появиш, момиченце, и когато те изхвърли, ще ти ритам задника до боклукчийската ти каравана!
— Ти… ти… дъртак такъв! — извика Шондра, вдигна чашата с шейка, за да я хвърли, и течността в нея се разлюля.
— Не — нареди тихичко Голт, който продължаваше да си вдига тежестите. — Не с това.
Младата жена тресна чашата обратно на подноса — лицето ѝ беше истинско олицетворение на гнева — взе пластмасовата кана и я хвърли по Док. Навсякъде се разля вода.
— Виж я какво направи! — изрева Док. — Опита се да счупи телевизора, Голт!
— Няма да чистя тази проклета каша! — изкрещя им Шондра. — Няма да изхвърля боклука и да се изцапам с онези гадости! — На очите ѝ избиха сълзи на гняв и раздразнение. — Чувате ли ме? Няма да го направя! — Тя се обърна и разплакана се прибра в къщата.
— „Оскар“-ът ти е в пощенската кутия, скъпа! — провикна се Док след нея.
Голт спря да вдига тежестите и ги остави на пода. Погледна Флинт, усмихна му се вяло и му каза, като сви яките си рамене:
— Проблеми в рая. — След това изпи половината от протеиновия шейк и попи потта от лицето си с една червена лента. — Брайън, върви да изхвърлиш боклука и да почистиш кухнята.
— Защо аз? — Брайън имаше къса светлокестенява коса и очила с телени рамки. Пистолетът му беше прибран в кобур на кръста му. Той приличаше на студент последна година. Носеше избеляла от слънцето шарена риза, къси панталони в цвят каки и черни маратонки „Найк“.
— Защото си нов и защото аз така казвам.
— Хе-хе-хе — засмя се латиноса до него; той носеше тениска с Йосемити Сам и мръсни дънки, а автоматичният му „Колт“ беше в черен раменен кобур.
— Виждам, че ти е смешно, Карлос. Върви да се смееш, докато бършеш пода в кухнята — каза Голт. Карлос имаше намерение да се възпротиви, но мускулестият мъж го изгледа със сериозно изражение. — Размърдай се.
Двамата мъже влязоха в къщата без повече приказки.
— Няма да позволя тази кучка да се ебава с мен — каза Док.
— Спри да говориш за нея. — Голт изпи протеиновия си шейк. — Иска ми се двамата да заровите томахавката.
— Да, тя ще зарови томахавка в мен, ако аз не я изпреваря.
— Детска му работа. — Мускулестият мъж поклати глава, след което скръсти големите си ръце и изгледа двамата ловци на глави. — Е, мисля, че е време да се заемем за работа. Какво ще кажете, ако ви предложа да ви отрежа езиците и ръцете? Ще предпочетете ли да умрете? — Той погледна ръката на Клинт. — В твоя случай ще отрежа и трите. Как ви звучи това?
— Мисля, че ще припадна от вълнение — отвърна Флинт.
Пелвис мълчеше, а погледът му беше размазан и отнесен.
— Това е най-доброто предложение, което мога да ви направя. Виждате ли, казах ви, че съм в добро настроение. Док е онзи, който прецака всичко.
— С удоволствие ще му отрежа езика и ръцете — предложи Флинт.
Голт не се усмихна.
— Време е за малко тайно познание — имаме проблеми с конкурент. Казва се Виктор Медина. Когато се установихме тук, пренасяхме стоката си в щайги с камион. Медина разбра какъв ще е маршрутът и ни открадна всичко. Затова се наложи да измислим алтернативно опаковане. Стомасите на живи алигатори вършат чудесна работа.
— Идеята е моя! — похвали се Док.
— Когато Док ви е видял да говорите по телефона — продължи Голт, — той… за съжаление… се е поизнервил. Помислил си е, че работите за Медина и подготвяте нов удар. Док невинаги е прав. Постъпил е глупаво и е сгрешил, за което се извинявам. Но вие сте отстранили ценен човек. Подобна рана в коляното… Е, в този бизнес нямаме здравни застраховки. Всеки лекар ще стане много подозрителен, а и това ще ни коства пари. Затова Върджил, като един добър кон, беше приспан и вината е изцяло ваша. Сега и Монти е вън от играта. Трябва да наема нови хора, да ги проверя, да ги обуча… това никак не ми харесва. Така. — Той отиде до масичката за кафе и вдигна автомата „Инграм“. — Ще го направя бързо. Станете.