Първият му куршум пропусна. Вторият уцели мъжа в лявото рамо, а третият го спипа на няколко сантиметра под сърцето. Пушката на онзи се беше извила на една страна и той спазматично натисна спусъка. Куршумът счупи предното стъкло на една от скоростните моторници. Мъжът се строполи по гръб на дървеното мостче. Краката му продължаваха да мърдат, все едно се опитваше да избяга от смъртта. Флинт не изстреля последния куршум от револвера. Усещаше остър киселинен вкус в устата си — за първи път убиваше човек и чувството никак не му хареса.
Сега обаче не беше времето да падне на колене и да моли за прошка. Видя, че юмруците на Пелвис са превърнали устата на Мич в суров хамбургер. Стисна го за ръката и му каза:
— Достатъчно!
Пелвис го погледна с оголени зъби, но отстъпи от Мич и полумъртвият мъж падна на кея.
Трябваше да се измъкнат оттук, при това бързо. Но ако минеха през тресавището, Клинт със сигурност щеше да се удави. Флинт искаше да си върне деринджъра. Прибяга до мъртвия мъж, коленичи до него и претърси джобовете му. Пръстите му намериха оръжието и още нещо.
Малка халка с два ключа на нея.
Ключове?, помисли си Флинт. За какво?
Спомни си, че мъжът беше управлявал скоростната моторница, с която ги доведоха тук. Коя от двете беше? Онази вдясно, а не онази със счупеното предно стъкло. Нямаше представа как се управлява такава, но щеше да му се наложи да се научи в движение. Прибра деринджъра в джоба си и стана.
— Сесил! — провикна се той. — Хайде!
Вратата на кухнята стана на трески. Едната страна на ризата на Влака беше подгизнала от кръв. Дан знаеше какво трябва да се направи.
— Върви! — каза той. — Аз ще ги задържа!
— Няма да стане! Да бягам няма!
— Мъртъв си, ако не го направиш. Аз така или иначе съм пътник. Бягай, докато не са минали отзад.
Изгърмя автоматичен пистолет и откъсна ново парче от касата на вратата. Младата жена отново беше в действие.
— Не им позволявай да пипнат Ардън — каза Дан.
Влака погледна раната си. Реброто му беше счупено, но вътрешностите му като че ли се държаха. Можеше да е много по-зле.
Инграмът заломоти отново и куршумите му перфорираха стените. Това принуди Дан и Влака да клекнат. Дан се показа, изстреля останалите в пълнителя два патрона и зареди браунинга с последните четири.
— Добре — отвърна Влака и стисна рамото на Дан с кървавата си ръка. — Динозаври сме ние двамата, бием се за добро дело, а?
— Да. А сега се махай оттук.
— Ще го направя. Bonne chance! — Влака хукна към задната врата и Дан го чу как пльосна в тресавището.
Вече нямаше измъкване от този ад. Автоматичният пистолет стреля отново и куршумът пръсна наредените в един шкаф чинии. Дан чу изстрели от другата страна на къщата, но това не беше Влака, тъй като той не можеше да е заобиколил толкова бързо постройката. Къде, по дяволите, бяха Мърто и Айсли?
— Излез оттам, човече! — провикна се Док. — Ще сринем стената, за да те пипнем!
Дан разбра, че наркопласьорът се опитва да заглуши с гласа си шума от нечии действия — вероятно на мускулестия мъж, който или презареждаше, или пълзеше по пода. Дан даде на Влака още шест-седем секунди, след което стреля напосоки през вратата и хукна към изхода. Скочи от платформата във водата, която вече беше размътена от скока на Влака. Онези чуха плисъка и го погнаха освирепели. Дан се промъкна през плетеница от лози и плуващи боклуци, изсипани от кофата за боклук, която младият мъж бе изтървал. Направи три стъпки и на четвъртата обувката му се закачи в края на корен или дънер и глезенът му се изкълчи. Сряза го остра болка.
Голт чу втория плисък и стана от пода до билярдната маса, готов да щурмува кухнята, когато от предната част на къщата се разнесе друг звук. Изстрелите отвън бяха достатъчна причина за тревога, но сега се разнесе ръмженето на двигателя на една от скоростните моторници, който се опитваше да запали.
— Тръгвай след тях! — извика мускулестият мъж на Док. — Опитай се да хванеш поне единия жив! — Той хукна към дневната и към плъзгащата се стъклена врата, която водеше до платформата.
— Можеш ли да я подкараш? — Пелвис беше седнал на бялата винилова седалка до Флинт, който имаше чувството, че ще му трябват още две ръце, за да работи със сложното табло.
— Просто се дръж и мълчи! — Ключът беше завъртян в запалването, на някои от инструментите на таблото светеха червени светлини и двигателят ръмжеше, сякаш щеше да запали всеки момент, но накрая все изгасваше. Бяха развързали въжетата на моторницата и сега се носеха по водата.