— Качи се тук! — нареди младата жена и направи жест с автоматичния си пистолет. — Качи се, кучи сине!
Дан тръгна отново през лозите и болката от наранения му глезен го накара да потръпне. От другата страна на къщата се разнесоха още изстрели и ръмженето на двигател на моторница.
— Къде са Мърто и Айсли?
— Казах да си довлечеш задника тук! — Младата жена погледна Док. — Ти си го пуснал?
— Ловците на глави го бяха закопчали с белезници в Сейнт Насти. Смятаха да го отведат в Шривпорт. Аз го пуснах.
— Имаш предвид… че всичко това е заради теб?
— Хей, я не ми чети конско сега, става ли? Хайде, Ламбърт! Излизай!
Дан се опита, но беше изтощен и не успя да се качи.
— Няма да повтарям — предупреди го младата жена. — Качвай се тук или си мъртво месо.
— Така или иначе съм мъртъв — отвърна ветеранът.
— Прав си — съгласи се Док, — но може да изгубиш много телесни части, преди да си тръгнеш от този тъжен свят. На твое място щях да се опитам да си облекча положението.
Дан реши да спечели малко време. Хвана се за дъските и се опита още веднъж да се качи на тях. Вложи цялата си воля и въпреки изтощените си мускули успя да извади горната част на тялото си от водата и да легне задъхан на мостчето.
— Мамка му! — ядоса се младата жена. — Ти си най-големият глупак на света! Защо просто не го уби и не забрави за това? Започваш да изкуфяваш, нали?
— По-добре си затвори плювалника. — Док говореше много тихо.
— Почакай само Голт да осъзнае ситуацията. Да разбере, че ти си виновен за всичко това. Тогава ще видим чий задник ще изритат.
Док въздъхна и погледна през дърветата към слънцето.
— Знаех си, че този момент ще настъпи. Още откакто се появи, го знаех. Всъщност се радвам, че най-накрая дойде. — Той насочи пистолета си в главата на Шондра, дръпна спусъка и пусна куршум в слепоочието ѝ. Младата жена простена тихичко. Златистата ѝ коса започна да почервенява, а коленете ѝ омекнаха. Тя падна в тресавището.
— Току-що изхвърлих боклука — каза Док на Дан. — Ставай.
Дан изтегли колене под тялото си. Успя да стане. Потта се стичаше от него, а главата му се пръскаше от болка.
— Мърдай — нареди му Док и посочи с пистолета към къщата. — Голт! — провикна се той. — Пипнах един от тях жив!
Минаха през опустошената кухня, през надупчената от куршуми трапезария и непощадената игрална зала. Дан прекоси коридора под прицела на Док и влезе в дневната, където имаше плетени мебели, кожа от зебра на пода и вентилатор на тавана, който работеше. Плъзгащата се стъклена врата водеше до платформата с тентата, където на големия телевизор на колелца вървеше реклама на „Пица Хът“.
— О, господи! — каза Док.
Голт беше легнал на платформата, подпрян на лакътя си. На кея имаше кървава диря, която показваше откъде беше изпълзял, за да се скрие. Крачолът на дънките на десния му крак беше подгизнал от кръв, а ръката му притискаше раната над коляното му. До него лежеше инграма. На дъските около тялото му беше потекла пот, лицето му беше измъчено, а абаносовите му очи бяха хлътнали от болка и шок.
— Не ме докосвай — каза Голт, когато Док посегна към него. — Къде е Шондра?
— Той имаше скрит пистолет! Извади го и я застреля в главата! Знаех, че го искаш жив, затова не го убих! Голт, позволи ми да ти помогна да станеш!
— Стой далеч от мен! — изкрещя мускулестият мъж. — Нямам нужда от теб или от някой друг!
— Добре — съгласи се Док. — Добре, няма проблем. Тук съм.
Голт стисна зъби и допълзя по-близо до Дан. Ботушът от змийска кожа на десния му крак беше изцапан в червено.
— Да — каза той, докато гледаше ветерана с изпепеляваща ярост. — Ти си онзи.
— Откъде да знам, че ще дойде тук? — изхленчи Док. — Предполага се, че е убиец, нали е убил двама шибаняка! Смятах, че ще е благодарен! — Той прокара трепереща ръка през устата си. — Можем да започнем отначало, Голт. Знаеш, че можем. Ще е като едно време, ние двамата срещу целия свят. Ще съградим всичко отново. Знаеш, че ще успеем.
Голт мълчеше и гледаше Дан.
Дан беше забелязал телата на кея. По-далечното от тях все още помръдваше, а по-близкото изглеждаше вкочанено. Видя, че едната от скоростните моторници я няма.
— Какво се случи с Мърто и Айсли?
— Ти дойде тук… — Голт говореше бавно, сякаш се опитваше да разбере нещо, което беше отвъд неговите възприятия — … за да спасиш двамата, които искат да те вкарат в затвора?
— Сигурно е луд! — каза Док. — Сигурно са го водили в затвор за луди!