— Стоките не са пари, но след като толкова много желаеш да си тръгнеш оттук като губещ, ще ти направя тази услуга.
— Услуга. — Джуниър едва не изплю думата. — Да, добре! Хайде, да видим какво имаш!
— Първо свали твоите карти — отвърна Флинт.
— С удоволствие! — Мъжът удари картите си в масата. — Три дами! Винаги ми е вървяло с жените! — Ухили се. Едната му ръка вече посягаше към чиповете и часовника му.
Преди да успее да събере печалбата, беше спрян от три аса.
— Винаги съм играл умно покер — заяви Флинт. — А умната игра всеки път побеждава късмета.
Усмивката на Джуниър се изпари. Той зяпна трите аса. Устните му стиснаха като менгеме цигарата между тях.
Флинт събра чиповете и прибра часовника във вътрешния джоб на сакото си. Ник не заемаше пари, но изкупуваше чипове. Флинт много добре знаеше, че е дошло време да осребри печалбата и да си върви.
— Аз бях дотук. — Той прибра останалото от спечеленото и стана. — Много ви благодаря за играта, господа.
— Измамник.
— Джуниър! — скастри го Амброуз. — Трай си!
— Измамник! — Джуниър избута стола си назад, като остърга пода с него, и стана. Потното му лице беше почервеняло. — Измами ме, за бога!
— Така ли? — Флинт го изгледа с големите си очи. — Как?
— Не знам как! Просто спечели прекалено много раздавания днес! О, да, изгуби няколко, но не толкова, че да изостанеш прекалено, нали? Не, сър! Губеше, колкото да ни замазваш очите и да ме вкараш в този капан!
— Сядай, Джуниър — каза му Винсънт. — Някои печелят, други губят. Затова се нарича хазарт.
— По дяволите, не виждате ли? Той е професионалист! Дойде тук от улицата, включи се в играта и направи всички ни на проклети глупаци!
— Самият аз виждам — отвърна изморено Амброуз, — че е почти шест часът. Жената ще ми одере задника, ако не се прибера.
— Тя така или иначе ще те одере, задето изгуби заплатата си — каза Ройс и се разкикоти на глас.
— Унижението е нещото, което ми помага да остана честен човек, приятели. — Амброуз стана и се протегна. — Джуниър, с тази физиономия можеш да изплашиш и смъртта. Забрави, човече, чуваш ли? Не може да печелиш всеки ден, иначе няма да е забавно.
Джуниър не отделяше поглед от Флинт, който закопчаваше сакото си. Под мишниците му се бяха образували тъмни полукръгове от потта.
— Казвам ви, че това копеле мамеше! Има нещо нередно в него!
Флинт рязко се обърна, направи две крачки към заядливия тип и застана на няколко сантиметра от лицето му.
— Ще те попитам още веднъж. Кажи ми как съм мамил, дечко!
— Знаеш как! Можеш да се мазниш, колкото си искаш, но няма да ме излъжеш, някак си мамеше!
— Докажи го — каза Флинт и само Джуниър забеляза леката усмивка, която се появи на тънките му устни.
— Ах ти, мръсен кучи с… — Мъжът вдигна ръка, за да замахне с юмрук, но Амброуз и Ройс го сграбчиха и го дръпнаха. — Пуснете ме! — Развика се той и се задърпа с престорена ярост. — Ще го разкъсам, кълна се в Бог!
— Господине, ще е най-добре, ако повече не идвате тук — каза Амброуз.
— Бездруго не планирах да го направя. — Флинт допи лимоновия си сок с безизразно изражение на лицето. Обърна гръб на мъжете и отиде на бара, за да осребри чиповете си. Вървеше бавно и плавно като дим. Докато Ник отброяваше парите, Джуниър беше изведен на улицата от Амброуз, Винсънт и Ройс.
— Ще си получиш заслуженото, господин Късметлия! — провикна се мъжът на изпроводяк, преди вратата след него да се затвори.
— Понякога си изпуска нервите, но иначе не е лош. — Ник сложи новичките зелени банкноти в бледата ръка на Флинт. — По-добре не се разхождай с толкова пари в този квартал.
— Благодаря ти. — Той даде двайсетачка на бармана. — За съвета. — Тръгна към вратата, като по пътя напипа ключовете за колата в джоба си. Над зайдекото5, което се носеше от джубокса, се разнесе телефонен звън.
— Добре, почакайте малко. Ей, името ти Мърто ли е? — провикна се Ник.
Флинт спря до вратата. През наплютия от мухите прозорец се процеждаше замираща слънчева светлина.
— Да.
— За теб е.
— Мърто — каза Флинт в телефона.
— Гледал ли си телевизия през последния половин час? — Гласът беше дрезгав и неприятен за ухото — Смоутс се обаждаше от магазина.
— Не, бях зает.
— Е, свършвай си ра’отата и идвай тук. Давам ти десет минути. — Щрак и Смоутс затвори.
Минаваше шест и сините сенки се удължаваха, но въпреки това жегата беше задушаваща. Флинт усети миризмата на лимоновия сок в потта си, когато тръгна по тротоара. Щом Смоутс кажеше десет минути, имаше предвид осем. Сигурно ставаше въпрос за нова задача. Флинт му беше доставил поредния беглец от закона тази сутрин и бе прибрал комисионната си — четирийсет процента — от четири хиляди долара. Смоутс, който беше от хората със слушалки на всеки ъгъл и във всяка малка стая, му беше казал за играта на покер в четвъртък в „Лиополдс“ и тъй като имаше малко време за убиване, преди да се върне в мотела си, Флинт реши да се позабавлява. Да обере тези мъже се оказа лесно като детска игра. Той имаше огромна страст към звука от раздаване на карти, въртене на рулетка и мекото туптене на зарове по зеления филц на игралните маси — харесваше му да си прекарва времето в задимени помещения, където се печелеха и губеха цели купчини с чипове, където студена пот избиваше под яката и едно асо можеше да накара сърцето да бие много по-бързо от нормалното. Днешната печалба беше дребна работа, но играта си беше игра и жаждата му за риск временно беше задоволена.