— Сигурно си се побъркал — изграчи Флинт.
Пелвис не спираше да се хили.
— Наричали са ме с много по-лоши определения.
Флинт поклати глава. Имаше чувството, че стените го притискат и накъдето и да погледнеше, виждаше само Елвис. Кучето продължаваше да джафка и да дразни слуха му. Във въздуха се носеше отвратителната миризма на мътеница. Нещо подобно на паника го стисна за врата. Той се обърна отново към вратата, натисна дръжката ѝ и излезе от тази противна, приличаща на храм на Елвис стая. Хукна да бяга към рецепцията — Клинт шаваше под ризата му — и чу кошмара да вика след него:
— Господин Мърто, сър? Добре ли сте?
На стената в офиса беше закован флаг на Конфедерацията, точно до маслен портрет на Робърт Е. Лий. Флинт едва не атакува платения телефон.
— Ей, внимавайте там! — предупреди управителят, който беше облечен в сини дънки, тениска на „Монстър Трак“ и шапка на конфедералист. — Това е собственост на мотела!
Флинт пусна монета от четвърт долар в телефона и набра домашния номер на Смоутс. След четири позвънявания получи отговор.
— Да?
— Няма да ходя никъде с тази голяма торба с лайна! — изстреля Флинт. — Няма никакъв начин!
— Ха — отвърна Смоутс.
— Опитваш се да си забавен ли?
— Успокой се, Флинт. Кажи ми какво те тревожи?
— Знаеш какво, мамка му! Този Айсли! По дяволите, той се мисли за Елвис! Аз съм професионалист! Няма да работя с някой, чието място е в лудницата!
— Айсли е с всичкия си като теб и мен. Той е един от имитаторите на Елвис. — Смоутс се разсмя и това така ядоса Флинт, че едва не изтръгна телефона от стената. — Много прилича на него, нали?
— Да, прилича на голяма торба с лайна!
— Ей! — Гласът на Смоутс беше охладнял. — Аз бях почитател на Елвис. За първи път спах с жена, докато „Затворнически рок“ звучеше по радиото, така че си мери приказките!
— Не мога да повярвам, че дори си си помислил да го наемеш! Той е много зелен! Знаеше ли, че е изкарал детективски курс по пощата?
— Аха. Това означава, че е с едни гърди по-напред от теб, когато те наех. Доколкото си спомням, самият ти беше много зелен тогава. Били Лий вдигна голяма врява, че трябва да те води за ръчичка първия ти път.
— Може и така да е било, но поне не изглеждах като шибан идиот!
— Флинт — каза Смоутс, — на мен ми харесва как изглежда. Затова искам да му дам шанс.
— Да не си луд, или лудият съм аз?
— Наемам хора, които смятам, че могат да свършат работата. Наех те, защото знаех, че си човек, който веднъж тръгнал по следата на беглец от закона, няма да се откаже, докато не го залови, независимо от всичко останало. Предполагах, че мъж с три ръце ще е корав и че ще има нещо за доказване. Оказах се прав, нали? Е, сега имам същото предчувствие за Айсли. Човек, който върви, говори и изглежда като Елвис Пресли, трябва да има голям кураж и вече да е минал по проклетия труден път. Така че не ти си онзи, който ще преценява какво може и какво не може. Чуваш ли ме?
— Не мога да го понасям! Толкова много ме изнервя, че не мога да мисля трезво!
— Така ли? Доколкото си спомням, Били Лий каза абсолютно същото за теб. Сега искам да зарежеш глупостите и двамата с Айсли да потегляте. Обади ми се, когато пристигнете в Александрия.
Флинт отвори уста с намерението да се възпротиви отново, но осъзна, че няма кой да го чуе, тъй като Смоутс беше затворил.
— Мамка му! — Кипеше от яд, когато затръшна слушалката на телефона.
— Внимавайте с езика! — обади се управителят. — Това място е изискано!
Флинт то изгледа с поглед, който можеше да събори стените на Форт Съмтър, и онзи прояви благоразумието да не казва нищо повече.
Той се върна при номер 23 и му се наложи да изчака Айсли да отключи отново вратата. Жегата го притискаше като тежко наметало, а гневът бушуваше в свития му стомах. Много добре разбираше какви неудобства създава бременността, само дето в неговия случай носеше едно и също дете всеки ден през всичките си трийсет и три години. Влязоха в стаята, където малкият булдог заджафка около обувките му, но беше достатъчно умен да стои извън обхвата на ритниците му.