— Добре ли сте, господин Мърто? — попита Айсли и глуповатата невинност на елвиския му глас беше клечката, която подпали гнева на Флинт.
Той сграбчи с две ръце имитатора за яката и блъсна масивното му тяло в плаката на Елвис.
— Ауч — оплака се мъжът и се усмихна изплашено. — Това малко заболя.
— Не те харесвам — каза му хладно Флинт. — Не харесвам теб, косата ти, дрехите ти, селяшката ти музика и проклетото ти грозно псе. — Чу животното да ръмжи и усети как го дърпа за крачола, но гневът му беше насочен към Айсли. — Не мисля, че някога съм срещал някой, който да харесвам по-малко. Клинт също не смята, че струваш и пукната пара. — Той пусна яката на Пелвис, за да откопчае едно от копчетата си. — Клинт! Излез! — Ръката на брат му се появи като тънка бяла змия. Пръстите намериха лицето на Пелвис и започнаха да изучават чертите му. Имитаторът издаде звук като смачкана жаба. — Знаеш ли какво си ти за мен? — попита Флинт. — Боклук. Ако ми се изпречиш на пътя, ще те стъпча. Ясно?
— Божке, божке, божке! — Пелвис се опули хипнотизирано в проучващата ръка на Клинт.
— Имаш ли кола?
— Сър?
— Кола! Имаш ли такава?
— Да, сър. Искам да кажа, че имах. Старата Присила ме предаде, когато се връщах от срещата си с господин Смоутс. Трябваше да ме издърпат до сервиза. — Очите му следяха търсещите пръсти. — Това да не е… някакъв магически… номер?
Флинт се надяваше, че този глупак поне ще се вози в собствената си кола. В този момент, без предупреждение, онзи направи немислимото.
— Господин Мърто, това е най-добрият номер, който някога съм виждал! — Той протегна ръка, хвана тази на Клинт и се ръкува с нея. — Как си, партньоре?
Флинт едва не припадна от шок. Не помнеше някой някога да е докосвал Клинт. Допирът на непознат до него беше като циркуляр в гръбнака.
— Можете да стигнете до телевизията с толкова добър номер, честна дума! — Айсли продължаваше да разклаща ръката на Клинт, без да осъзнава опасността, пред която се беше изправил.
Флинт си пое дълбоко въздух и отстъпи назад, за да прекрати контакта между имитатора и брат си. Ръката на Клинт продължи да се поклаща нагоре-надолу.
— Ти… ти… — Думите не можеха да изразят унижението, което Флинт изпитваше. Мама беше усетила промяната в атмосферата, бе се отдалечила от краката на мъжа и бе скочила на леглото, откъдето изстрелваше бързи залпове лай към поклащащия се израстък. — Ти… не ме докосвай! — каза ловецът на глави. — Никога вече не смей да ме докосваш! — Айсли продължаваше да се хили. Този човек, осъзна Флинт, имаше способността да го влудява. — Събирай си нещата — нареди му със сподавен глас. — Тръгваме след пет минути. Псето остава тук.
— О… господин Мърто, сър. — Най-накрая на лицето на Айсли се беше изписало искрено безпокойство. — Двамата с Мама ходим навсякъде заедно.
— Няма да се качи в моята кола. — Флинт прибра ръката обратно в ризата си, но Клинт се измъкна и продължи да търси наоколо, сякаш искаше да се ръкува отново. — Няма да пускам никакво проклето псе в колата си!
— Е, в такъв случай не мога да дойда. — Пелвис седна на леглото със сърдито изражение. Кучето веднага скочи в скута му и облиза двойната му гуша. — Не ходя никъде без Мама.
— Добре, както кажеш! Забрави! Махам се оттук!
Флинт хвана дръжката на вратата, но Пелвис се обади зад гърба му с цялата си невинност:
— Искате ли да се обадя на господин Смоутс и да му кажа, че не се е получило между нас?
Флинт спря. Затвори очи за няколко секунди. Яростта му се размърда в своя дом в тялото му и заблъска като тъмен юмрук по вратата зад лицето му.
— Аз ще му се обадя — продължи Пелвис. — Няма смисъл да хабите своя четвърт долар.
Остави го този селяк, помисли си Флинт. Майната му и на Смоутс. Нямам нужда нито от него, нито от скапаната му работа. Нямам нужда от никого.
Гневът му обаче започна да се оттегля като отлив и разкри грозната и неприятна истина — не искаше да се връща в цирка, но без Смоутс щеше да му се наложи точно това.
Флинт се обърна към Пелвис. Мама седеше в скута му и внимателно го наблюдаваше.
— Поне знаеш ли каква е тази работа? — попита той. — Имаш ли някаква представа?
— Ловът на хора ли? Да, сър. Същото е като по телевизията, където…
— Грешка! — Флинт едва не изкрещя думата и това накара Мама да изпъне гръб и да изръмжи тихичко. Пелвис я погали два пъти и тя отново се успокои. — Не е като по телевизията. Тази работа е мръсна и опасна и навън си съвсем сам, няма да има кой да ти помогне, ако нещо се обърка. Не можеш да потърсиш помощ от ченгетата, защото за тях си боклук. Ще ти се наложи да ходиш и да се измъкваш от изключително неприятни места, каквито дори не можеш да си представиш. През по-голямата част от времето ще седиш в колата и ще чакаш. Ще се опитваш да получаваш информация от отрепки, които биха ти прерязали гърлото, само за да гледат как ти изтича кръвта.