— О, мога да се грижа за себе си — отвърна убедено Пелвис. — Нямам пистолет, но знам как да използвам такъв. Това беше четвърта глава от ръководството.
— Четвърта глава от ръководството. — Сарказмът направо се стичаше от гласа на Флинт. — Тцъ. Правиш ли се на стрелец в този бизнес, ще те убият или ще влезеш в затвора. Не можеш да използваш огнева мощ срещу никого, освен ако не е при самозащита и не разполагаш със свидетели, иначе ти си този, който ще го вкарат в дранголника. Нека ти споделя нещо — един ловец на глави в затвора е като стек от бонфиле в паничката на куче.
— Искате да кажете, че ако някой тръгне да бяга, не можете да го гръмнете?
— Точно така. Гръмнеш ли някого в гърба и той умре — примката около врата ти е сигурна. Затова се налага да използваш ума си и да си добър покер играч.
— Сър?
— Трябва да знаеш как да раздаваш правилно картите — обясни Флинт. — Имам си много свои трикове. От близко разстояние използвам „Мейс“. Знаеш ли какво е това?
— Да, сър. Онзи спрей, който изгаря кожата ти.
— Използваният от мен може да ослепи човек за трийсет секунди. През това време трябва да му сложиш белезниците, да го събориш на земята и да го накараш да кротува като агънце.
— Е, щом трябва! — съгласи се Пелвис. — Господин Смоутс ми каза, че ще бъдете изключително добър учител.
На Флинт му се наложи да изтърпи още една гневна вълна; наведе глава и я изчака да отмине.
— Айсли — каза той, — знаеш ли какво е лихвар?
— Да, сър, наясно съм.
— Смоутс е такъв. Той притежава пет или шест кредитни компании в Луизиана и Арканзас и деветдесет процента от работата, която очаква от теб, е да събираш парите му. А тази работа също не е никак приятна, уверявам те, защото ще ти се налага да си затваряш очите за несгодите на хората и да ги плашиш, или да се държиш грубо с тях, за да им вземаш парите. Ловенето на хора е странично занимание. Можеш да изкараш доста добри пари от него, ако наградата е голяма, но това не е шега работа. Всеки път, в който тръгваш след някой беглец от закона, рискуваш живота си. Стреляли са ме, нападали са ме с ножове и бухалки, насъсквали са доберман по мен и един дори се опита да ме обезглави със самурайски меч. Не получаваш много втори шансове в този бизнес, Айсли. Не ми пука колко курсове по пощата си изкарал, ако не си достатъчно хладнокръвен, няма да оцелееш дори в първия си лов. — Флинт наблюдаваше внимателно очите на имитатора, за да види дали посланието му е разбрано, но видя единствено глуповато възхищение. — Знаеш ли нещо за беглеца, който трябва да заловим?
— Не, сър.
— Казва се Ламбърт. Ветеран от Виетнам. Днес следобед е убил човек в една банка. Навярно е луд и въоръжен до зъби. Нямаше да изгарям от желание да се срещам с него, ако не беше замесена голяма сума пари. Ако бях на твое място, щях да се обадя на Смоутс и да му кажа, че съм премислил и смятам да се откажа.
Пелвис кимна. Блясъкът в очите му подсказа на Флинт, че в мозъка му се е възпламенила искра, подобно на светкавица над Улицата на самотата.
— Смяташ ли да го направиш?
— Тъкмо го обмислям — отвърна Пелвис. — Това не беше някакъв трик, нали? Наистина имате три ръце?
С тях ще мога по-лесно да те удуша, помисли си Флинт.
— Да.
— Досега не съм виждал такова нещо! В началото си помислих, че е някакъв номер, честна дума, но после я погледнах и разбрах, че е истинска! Какво мисли съпругата ви за това?
— Никога не съм се женил. — Защо му казах това? — запита се Флинт. Няма причина да му разказвам за себе си! — Слушай, Айсли. Не искаш да идваш с мен, за да заловим този беглец. Повярвай ми, не искаш.
— Напротив, сър, искам — отвърна непоколебимо Пелвис. — Желая да науча всичко възможно. Господин Смоутс каза, че вие сте най-добрият ловец на глави и че трябва да ви слушам, все едно сте самият Господ. Ако кажете да скоча, аз ще попитам колко високо. И не се тревожете за Мама, никога не е правила бели в колата. Когато иска да пишка или да ака, започва да вие. — Имитаторът поклати глава, изпълнен с възхищение. — Три ръце. Вече мога да се похваля, че съм виждал всичко. Нали, Мама? Не сме ли виждали вече всичко?