Е, този тип щеше да си тръгне скоро, а те щяха да са със седем долара по-богати. Сега всеки цент беше от значение. Тя се стовари на дивана и започна да загребва с лъжицата от сладоледа. Рийба Макинтайър засвири по радиото и дъното на сладоледената кутия беше достигнато. Последваха новини, по които новинарят говореше за някакъв пожар в Пайнвил миналата нощ. Градската управа на Александрия се събираше, за да обсъди замърсяването в Ред Ривър. Някаква жена в Анандейл беше арестувана, защото изоставила бебето си в тоалетната на някаква автогара. Психично болен ветеран от Виетнам застрелял и убил служител на банка в Шривпорт и…
— … обявена е награда в размер на петнайсет хиляди долара…
Лъжицата на Хана застина.
— … от Първа търговска банка за залавянето на Даниъл Луис Ламбърт. Полицията смята, че Ламбърт е въоръжен и много опасен. За последно е видян да кара сив пикап „Шевролет“ от 1989. Той е на четирийсет и две години, висок е метър и осемдесет и пет, слаб, с брада и…
Хана лапна лъжица сладолед. Загледа се в радиото с ококорени очи.
— … има татуировка на змия на дясната си предмишница. Полицията съветва да сте изключително внимателни, ако забележите Ламбърт. Обадете се на номер…
Хана не можа да преглътне. Гърлото ѝ като че ли се сви. Тя скочи на крака, изплю съдържанието в устата си на пода и се развика:
— Хаааармън! Хармън, идвай веднага.
Съпругът ѝ не беше достатъчно бърз за нея. Тя го сграбчи за глезените и го извлачи от леглото.
— Луда ли си? — изкрещя той. — Кво става?
— Той е убиец! — Косата на Хана, която водеше свой собствен живот, се беше освободила от шапката за душ. Очите на жената светеха с дивашки пламък, а устата ѝ беше изцапана със сладоледена пяна. — Знаех си, че нещо в него не е наред, знаех си още щом го видях, той е убил човек в Шривпорт, има тази татуировка на ръката, петнайсет хиляди долара награда, чуваш ли ме?
— А? — попита Хармън.
Хана го сграбчи за яката на червената му карирана пижама.
— Петнайсет хиляди долара! — изкрещя в лицето му тя. — За бога, ще вземем тези пари! А сега ставай и се облечи!
Хармън си обу панталоните, докато съпругата му се бореше с безформената си рокля и му набиваше в дебелата глава какво беше чула. Лицето ѝ пребледня, а той закопча копчетата на ризата си на грешните места, след което се насочи към телефона.
— Веднага ще се обадя на…
Силна като менгеме ръка го стисна за рамото.
— Слушай ме много внимателно! — изкрещя Хана. — Да не искаш да хвърлиш тези пари през прозореца? Ако смяташ, че ченгетата няма да ни измамят, значи си по-тъп от овца! Ще го заловим и ще го предадем сами!
— Но… Хана… той е убиец!
— Той не е нищо повече от една голяма стара жаба! — Съпругата му се намръщи с ръце на внушителните си хълбоци. — Само дето неговите бутчета струват петнайсет хиляди долара и двамата с теб ще направим доставка! Затова млъквай и прави каквото ти казвам! Ясно?
Хармън млъкна, а слабите му рамене увиснаха под натиска на червенокосата Хана. Тя излезе от стаята и след малко я чу да рови в килера в антрето. Хармън си взе ключовете от бюрото и ги закачи на една от гайките на панталона си с треперещи ръце. Вдигна поглед и видя съпругата си да държи двуцевката, която им беше за защита от крадци.
— Това оръжие е толкова старо, че не знам дали въобще… — започна Хармън, но Хана го изгледа с поглед, който можеше да накара дори времето да спре. В другата си ръка жената стискаше кутия, в която имаше пет патрона — два зареди в пушката, а три прибра в джоба си.
— Трябва да го пипнем на открито — каза Хана. — Да го изведем навън, където няма да има достъп до оръжията си.
— По-добре да се обадим в полицията, Хана! Господи, имам чувството, че ще повърна!
— Направи го по-късно! — излая съпругата му. — Този тип може да е луд убиец, но едва ли ще успее да ни нарани, когато му отнеса краката! Искам да правиш каквото ти кажа и ще станем богати като цар Мидас! — Тя затвори пушката, обу си гумените чехли и тръгна към вратата. — Идвай, да го вземат мътните! — нареди на съпруга си Хана, когато осъзна, че не я е последвал. Бледият като смъртта Хармън се затътри след нея.