Дан спря. Лаят се носеше някъде от парка, но не можеше да определи точно откъде. Все пак беше достатъчно наблизо, за да изпъне нервите му. Откъде се беше чул? Дали някой разхождаше кучето си в този час? Животното спря да лае. Дан се огледа и не видя нищо друго освен тъмните силуети на дърветата, които ограждаха паркинга.
— Добре ли си? — Сюзан като че ли беше остаряла с пет години през изминалите няколко минути.
— Да. — Една сълза се търкулна по бузата му и влезе в брадата му. — Благодаря ти, че го доведе.
— Да не мислеше, че няма да го направя?
— Не знаех. Определено пое голям риск, в това няма никакво съмнение.
— Чад имаше нужда да те види също толкова много, колкото ти него. — Сюзан бръкна в джоба на дънките си. — Искам да вземеш това. — В ръката ѝ се бяха появили няколко банкноти. — Отворих касичката у дома, преди да тръгнем.
— Прибери ги — отвърна Дан. — Нямам нужда от подаяния.
— Сега не е времето да си горд и да се държиш глупаво. — Тя сграбчи ръката му и сложи парите в нея. — Не знам колко пари имаш, но още шейсет долара няма да ти дойдат зле.
Дан искаше да се възпротиви, но реши да не го прави. Тези шейсет долара, сами по себе си, бяха едно малко чудо.
— Приемам ги като заем.
— Приеми ги както искаш. Накъде ще поемеш оттук?
— Все още не знам. Може би ще отида в Нови Орлеан и ще се кача на някой товарен кораб. Мога да работя.
Лицето на Сюзан придоби изключително сериозно изражение, което Дан познаваше добре — означаваше, че има да казва нещо много важно, но го обмисля добре, преди да го направи.
— Слушай — започна тя след малко, — каза, че си търсиш място, на което да си починеш. През изминалата година се виждам с един мъж. Работи за една петролна компания и нещата между нас… може би стават доста сериозни.
— Имаш предвид, че са сериозни като за сватба? — Дан се намръщи. Не знаеше как се чувства от тази неочаквана информация. — Избра чудесно време, за да ми го кажеш.
— Просто ме изслушай. Той има хижа в едно риболовно селище в блатистия район южно от Хума. Казва се Вермилиън. Гари е в Хюстън и няма да се върне до следващата седмица.
На Дан му бяха необходими няколко секунди, за да разбере какво се опитва да му каже Сюзан. Преди да успее да ѝ отговори, тя продължи:
— Гари води двама ни с Чад няколко пъти там. Той проверяваше нефтените платформи, а ние ловихме риба. Няма алармена система. Няма много за крадене. Най-близкият съсед е на около два километра.
— На мен ми е достатъчно, че доведе Чад — отвърна Дан. — Няма нужда да…
— Аз го искам — прекъсна го Сюзан. — Хижата е на три-четири километра след моста и после по пътя вляво. Продължаваш напред, докато стигнеш до Вермилиън. Хижата е сива, със закрита веранда. Няма да е много трудно да влезеш, като счупиш някое прозорче на вратата.
— Какво ще каже Гари за това?
— Ще му обясня всичко. В килера има храна, така че няма да ти се налага да излизаш.
Дан хвана дръжката на вратата на колата, но все още не беше готов да тръгне. Полицията щеше да е навън и да го търси в нощта, така че трябваше да е много, много внимателен.
— Един-два дни почивка няма да ми дойдат никак зле. Тъкмо ще имам време да помисля какво да правя. — Той се поколеба. — Този мъж… Гари… добре ли се отнася с теб?
— Да. Двамата с Чад се разбират много добре.
Дан изсумтя. Трябваше му малко време, за да асимилира новината.
— Чад има нужда от баща — каза той въпреки болката, която му причиняваха тези думи. — Някой, който да го води на риба. И такива неща.
— Съжалявам — каза Сюзан. — Иска ми се да можех да направя повече за теб.
— Направи достатъчно. Повече от достатъчно. — Дан прибра парите в джоба си. — Това е мой проблем и аз ще се оправям с него.
— Изключително твърдоглав си. — Гласът на бившата му съпруга беше станал по-нежен. — Винаги си бил и винаги ще бъдеш.
Дан отвори вратата на комбито.
— Е, предполагам, че трябва да си кажем сбо…
Светна фенерче.
Силният му лъч беше насочен в очите на Дан и го заслепи.
— Замръзни, Ламбърт! — заповяда мъжки глас.
10. Огнева линия
Шокът парализира Дан. Сюзан ахна, затаи дъх и се обърна, за да види кой е натрапникът.
— Полека, полека — нареди мъжът зад фенерчето. Той говореше шепнешком, с любезен южняшки акцент. — Не прави нищо глупаво, Ламбърт. Въоръжен съм.
Натрапникът се намираше на пет-шест метра от тях. Дан очакваше да бъде осветен от второ фенерче, след което полицаите да му се нахвърлят, да го блъснат в колата и да го обискират. Той вдигна ръце, за да предпази очите си от пронизващия бял лъч.